На 16 януари 2024 г. имен ден празнуват всички, които носят името Ромил, Ромила и производните им.
Още: Viasat Explore представя: Зад решетките: Най-суровите затвори в света (ВИДЕО)
Още: Без БНТ2 и БНТ3: Емил Кошлуков моли да остане само БНТ1, за да спести пари
Най-оригиналните пожелания за имен ден
Св. Ромил
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
Още: Излизат от бърлогите: Паркът за мечки в Белица отваря на 14 април
Още: Ако изборите са днес: Делян Пеевски ще е доволен
Избягал в манастир
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Светът през обектива: Историята на Ина Чобанска, която превърна телефона си в прозорец към природата
Още: Kaufland и УАСГ стартират съвместна академия за студенти по строителство и архитектура
Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.
Приемане на велика монашеска схима
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.
Още: Тревога или надежда: Как българите приемат изкуствения интелект
Още: Какво ще ни пробутат за Великден вместо агнешко: Говори Симеон Караколев
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
