"Война", "рашисти", "Украйна", "инфлация" - думите на 2022 са нерадостни, но нима можехме да очакваме друго за една военна година? Павлина Върбанова представя пред ДВ резултата от изследването за дума на годината, организирано от нея и Доротея Николова. Ето какво заяви Върбанова:
Коя е думата на годината?
Павлина Върбанова: Мисля, че повечето от нас като че ли я знаеха предварително – „война“. Това е думата, която беляза не само изминалата година, но сложи своя отпечатък и върху другите думи: „инфлация“, „газ“, „бежанци“, „доброволци“, „рашисти“... Както при предишната кампания, бяхме решили да не се ограничаваме само с победителката в анкетата, а да посочим първите три думи, за да очертаем повече теми, които са ни вълнували. Така се случи обаче, че след „война“ и „инфлация“ само с един глас разлика помежду си се наредиха „избори“ и „Украйна“. Затова обявяваме всички тях за думи на 2022 година.
Конкурсът се провежда вече за втори път: какви са поуките от миналата година?
Върбанова: Първата кампания предизвика значителен интерес от страна на участниците и медиите. За мен и за Доротея Николова, с която заедно организираме всичко, това означаваше, че обществото ни има нужда от такъв своеобразен преговор на годината, за да откроим най-важното от нея. Същевременно бяхме наясно, че анкетата все пак ни дава гледната точка на хората, които са активни в социалните мрежи, и се замислихме как може да допълним картината, за да направим по-задълбочен анализ на процесите в обществото. Така решихме да потърсим партньори, които да се включат в кампанията с анализ на медийното съдържание, и ги намерихме в лицето на Sensika. Благодарение на специалистите от системата за глобален медиен мониторинг и анализи можем да предоставим на обществеността информация за най-често употребяваните значими думи в медиите през 2022 г. Доколкото ми е известно, това се прави за пръв път в България, и то в такъв мащаб: извлечено е съдържанието от 11 269 119 публикации в 7993 информационни източника на български език, които включват новинарски сайтове, онлайн портали, сайтове на електронни медии, блогове и др.
Как Вие лично – а и журито – оценявате думите, които попаднаха в тазгодишната селекция? Какви тенденции отразяват те?
Върбанова: Тази година дискутирахме по-дълго при избора на 10-те предложения за финалната анкета. За думата „избори“, която е единствената повтаряща се от миналогодишната анкета, се пошегувахме, че може направо да я обявим за дума на петилетката – и в тази шега според мен всъщност се съдържа и горчивина, и тревога от политическата нестабилност в България. Тревожен сигнал има и в „мижав интерес“ въпреки усмивката, която предизвиква словосъчетанието. То тръгна от един концерт, но неслучайно получи такава популярност в социалните мрежи. Вероятно причината е, че резонира с постоянно намаляващия интерес към политическия живот, към изборите и изобщо към всичко, което ни споява като общност. Като цяло думите са нерадостни, негативни, но нима можехме да очакваме друго за една военна година? Все пак има лъч надежда в „доброволци“ – в хората, които помагаха и продължават да помагат на украинските бежанци, които търсиха Сашко и се включиха в поправянето на щетите в наводнените карловски села.
Как беше организиран конкурсът, кои бяха движещите сили и участниците?
Върбанова: Конкурсът имаше два отделни и независими един от друг компонента – анкета и медиен анализ. Анкетата отразява изцяло нагласите на хората. В първия етап всеки можеше да предложи в коментар своите думи на годината в страницата на „Как се пише“ във Facebook и в моя личен профил в Туитър. След като обработихме коментарите, съставихме списък с първите 30 думи и изрази, за които имаше най-много предложения. От този списък журито, включващо доц. Георги Лозанов, Веселина Седларска, Захари Карабашлиев, Доротея Николова и мен, избра 10 думи и изрази за финалната анкета. Дадохме възможност на всеки желаещ да гласува за 3 предложения и чрез вота на хората излъчихме думите на годината.
Във втория компонент на кампанията ни – медийния анализ – основната движеща сила беше Sensika. За нас беше и удоволствие, и предизвикателство да работим заедно със специалистите по отсяването на значимите думи на медиите за 2022 г. Сега, след като разполагаме с резултатите от анкетата и от медийния анализ, можем да видим кои са пресечните точки, а също така да се опитаме да обясним на какво се дължат различията. Със сигурност и за хората, и за медиите през миналата година водещи и важни са били темите за войната, инфлацията (чрез думата „цена“ в медийния анализ), газът, Украйна. Като по-съществено различие бих посочила „избори“, която е на 3-то място в анкетата, а в класацията на думите в медиите заема 31-во, но все пак тук има логично обяснение: хората поначало не отчитат като знакови високочестотните думи в информационния поток, например „президент“, „правителство“, които количествено изместват „избори“ по-назад в класацията на медиите. Нека завърша с нещо оптимистично – думата „доброволци“ се нарежда на шесто място от участниците в анкетата, макар медиите да не са я лансирали в такава степен, и тя остана извън финалните 200 думи в медийния анализ. Много ми се иска да вярвам, че доброволчеството е кауза, в която все повече хора ще намират смисъл и която ще изпълват със смисъл.
Имаше ли дума, чието присъствие в медийната класация или пък сред гласовете на читателите на „Как се пише?“ Ви изненада?
Върбанова: Не предполагах, че „дете“, „помощ“ и „подкрепа“ са сред най-често употребяваните думи в медиите през миналата година. Точно затова класацията, която представяме, е ценна според мен – помага ни да видим как точно медиите отразяват действителността, а не на основата на своите собствени впечатления да предполагаме как го правят.
Сред предложенията, които събрахме в началото от участниците в анкетата, ме учуди думата „мир“. Доста от хората обаче посочваха, че това е контрапункт на „война“ и именно затова я предлагат. Мирът вече се преоценява, защото болезнено усетихме, че не е даденост.
В първия месец на новата година основните думи и теми, които движат обществото, сякаш си останаха едни и същи – войната и политическата нестабилност. Все пак кои очаквате и кои се надявате да са думите на 2023 година?
Върбанова: Да, границата между годините не означава и граница между темите. Поне основните, маркирани с „война“, „избори“ и „Украйна“, си остават, а за „инфлация“ се надявам да отпадне, след като вече има данни, че е овладяна. При тези непредвидими събития през последните три години – пандемия и война – няма как да прогнозирам думите на настоящата година, но много ми се иска „мир“ да е една от тях.
Интервю на Александър Детев и Александър Андреев, Дойче веле
