Над 54 млн. души в Европа и ЕС живеят в енергийна бедност, като може да нарасне до 80 млн. 2.1 млн души у нас не могат да отопляват жилището си добре през зимата. Тези стряскащи данни на Евростат съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на форума "Енергийната бедност - нови модели и инструменти за справяне", организиран от КНСБ и Фондация "Фридрих Еберет"- България.
„Повече от 40% от населението у нас не е в състояние да поддържа домовете си топли", добави той. Синдикалният лидер прогнозира, че през новия отоплителен сезон ще имаме огромен проблем с хора, които няма да могат да си плащат сметките за парно.
„Държавата подпомага енергийно около 350 000 лица и семейства с около 500 лва. за целия сезон, като това е без да има дефиниция за енергийно бедни хора“, каза Димитров. Той допълни, че нито енергийното бедните са толкова, нито това е подкрепата, от която имат нужда. „Но толкова пари имаме“, заяви той и настоя да се направи дефиниция, да се намерят кои са енергийно бедните хора и да се подпомогнат.
„Има региони, в които процентът енергийно бедни приближава почти сто. Трябва да идентифицираме тези хора и да направим така, че да я преодолеят. Едно от основните човешки права е да имаш достъп до отопление, топла вода“, каза зам.-министър на енергетиката в оставка Пламен Данаилов, който също участва във форумаа. Той добави, че финансов ресурс ще се намери и ще бъде осигурен.
„Освен да дефинираме какво значи енергийно бедни и кои са те, ние трябва да си дадем ясна сметка и да имаме количествено и качествено измерение как може това да бъде преодолявано“, заяви зам.-мнистърът. По думите му темата за енергийната бедност е изключително важна, но през последните 10 години в различните министерства не са успели да стигнат до единно решение.
„Най-големият проблем е кой ще администрира тази мярка и кой ще се занимава с целия процес“, смята Данаилов. Според него министерствата на регионалното развитие и благоустройството и на труда и социалната политика имат административния капацитет да го свършат. „Надявам се с колегите да изработим и начина на администриране, така че след няколко години „Евростат“ да не отчита такива стряскащи числа“, допълни Данаилов.
„Първият ангажимент, които вече „чука на вратата“, защото е в рамките на това тримесечие, е да има ясен план как ще отпадне общественият доставчик в лицето на НЕК“, посочи зам.-министърът. Според него темата е сложна заради двата дългосрочни договора, които изтичат февруари 2024 г. и май 2025 г. „Заедно с ЕК ще търсим взаимно изгодно положение, което да не поставя под риск НЕК, за да може да изпълним този ангажимент“, увери той.
ОЩЕ: Пламен Димитров: Два милиона българи не могат да се отопляват адекватно през зимата
