Ако за властите е важно как се чувстват гражданите им, доколко са сигурни в утрешния ден и доволни ли са от живота си, те не трябва да се стремят към високи темпове на икономически растеж, смята Ричард Ийстърлин, професор по икономика в университета на Южна Калифорния. Ръстът на БВП излиза много скъпо на правителствата, но не прави хората щастливи, затова е време да си припомним опита на СССР и другите социалистически страни.
Целта на всяка нормална държава е да направи гражданите си щастливи или поне удовлетворени от живота. Вече е очевидно, че главният показател за успешността на една страна – ръстът на БВП – сам по себе си не помага в постигането на тази цел. За да бъдат хората щастливи от живота, трябва да се стимулира не ръстът, а заетостта и да се създаде такава социалноосигурителна система, която ще им позволи да се чувстват защитени, казва Ийстърлин. И нека звучи като социалистически модел.
Ийстърлин съветва чиновниците и политиците от всички страни да отчитат щастието и благополучието на хората като показател за успешността на провежданата от тях политика. Той се опитва да отговори на три основни въпроса за това как би могла да изглежда такава политика:
- Достатъчни ли са мерките по стимулиране на ръста на икономиката, за да се подобри субективната оценка на благополучието на хората (subjective well-being – SWB)?
- Какви други видове политика ще помогнат да се повиши SWB?
- Могат ли бедните страни да си позволят да провеждат такава политика?
След като ученият анализирал съществуващата литература по въпроса за щастието и провел собствени изследвания, отговорите на въпросите се разпределили така: не, да и да. Въз основа на това Ийстърлин е написал ръководство за правителствата, които искат да направят гражданите си по-щастливи.
Съдейки по изследването, най-щастливите хора в света живеят в страни с развита социална система – Швеция, Дания и Финландия. Това съответства на данните от всички глобални запитвания за SWB. От тях трябва да вземат пример и другите страни. Този образец може да се вземе и от СССР и страните от бившия Варшавски договор – техните жители не са се притеснявали за наличието на работа или пенсия или за заплащането на услугите в здравеопазването. Но след преминаването към пазарна икономика жителите на Русия, Източна Германия и дори Китай са станали доста по-нещастни, отколкото са били при социализма.
Икономическият растеж не носи щастие
Традиционно в икономиката понятието за щастие и икономическият растеж са били неразривно свързани. В Gallup например смятат, че удвояването на БВП води до удвояване на удовлетвореността от живота.
Ийстърлин смята, че зависимостта е доста по-сложна. Той е изучил данните за БВП и нивото на удовлетвореност от живота на редица страни за дълъг период от време – 12 и повече години.
За 17 развити страни (14 европейски, както и САЩ, Канада и Австралия) наблюденията са провеждани в продължение на 21-34 години и не е открита зависимост между нарастването на удовлетвореността от живота и ръста на БВП на глава от населението.
Същото се отнася и за 9 развиващи се страни – тук попадат пренаселените страни от Азия, Латинска Америка и Африка. Средните темпове на растеж на икономиката в тях са били 0-10%, като най-бърз е този на Китай.
Не са повлияли на удовлетворението от живота и по-бързите темпове на ръст на БВП при страните с преходна икономика – в тази група влизат Русия и още 10 страни. Средните темпове на растеж се колебаят от отрицателни до 3% и повече.
Така Ийстърлин и колегите му не открили връзка между растежа на икономиката и нивото на щастие. Те се опитали да намерят взаимовръзка поне в най-бедните страни в света, тъй като там всяко покачване на доходите би трябвало забележително да повишава нивото на удовлетворение от живота и от собственото финансово положение. Те разглеждали страните от Латинска Америка, като се започне от 1994 г., когато тези страни били доста бедни. Но и тук зависимостта била равна на нула.
Най-яркото доказателство за това е Китай. Икономическият растеж на Китай от 90-те години е бил един от най-високите в историята. Ако през 90-те години в китайския дом рядко можело да се види хладилник или пералня, то сега те са почти във всяко семейство. Същото се отнася и до цветните телевизори. През 2008 г. едно от десет градски домакинства е притежавало автомобил.
Но според шест различни допитвания нивото на удовлетворение от живота не се е повишило за този период, а някои отговори сочат, че то дори се е понижило. В началото на това десетилетие удовлетворението от живота е нараснало, а след това отново е започнало да спада.
Ийстърлин си обяснява погрешните схващания за връзката между икономическия растеж и щастието с това, че има два вида щастие – дълготрайно и краткотрайно. Второто отразява реакцията на хората на конкретни събития, например подобряване или влошаване на ситуацията в икономиката, но този ефект бързо се стопява. Например рецесията рязко съкращава удовлетворението от живота, а възстановяване на икономиката отново води до неговото нарастване, но в дългосрочна перспектива ефектът ще бъде равен на нула.
Това например се е случило в бившите съветски страни. Удовлетворението от живота е спаднало рязко след разпадането на СССР, пазарните реформи и дълбоката рецесия, а след това отново е започнало да расте заедно с възстановяването на икономиката.
Политиците могат да направят хората щастливи
Ийстърлин смята, че нивото на удовлетвореност от живота се покачва от два основни фактора – пълна заетост и социалноосигурителна система. Безработицата забележително снижава нивото на удовлетвореност – човек, който не може да намери работа и сигурен доход, се чувства нещастен. Социалноосигурителната система също прави хората спокойни.
За да потвърди това предположение, Ийстърлин е сравнил различни европейски страни със сходни нива на БВП на глава от населението, но с различни социални политики, и е изучил опита на страни с преходна икономика (в тази група влиза и Китай).
Страните от Европа може да се разделят на две основни групи. Дания, Швеция и Финландия са истински държави на благоденствието с развита социална политика. Франция, Германия, Великобритания и Австрия са наполовина държави на благоденствието. Нивото на безработица, БВП на глава от населението и инфлацията на тези страни са общо взето еднакви.
Държавната политика намира отражение в нивото на щастие на хората – датчаните, шведите и финландците са по-удовлетворени от своята работа, здраве и семейство и от живота си като цяло, отколкото германците, французите и британците. Жителите на тези три страни са склонни да оценяват по-високо всички държавни служби – те смятат, че системата им за здравеопазване, образование, грижа за децата и възрастните, пенсионната система работят много добре. И са склонни още повече да се доверяват на политическата система.
В страните от бившия СССР поради политическата и икономическата криза правителствата напълно са забравили за социалната политика. Това е довело до значително спадане на нивото на удовлетвореност от живота. Китай също се отнася към тази група страни, но в него процесът е протичал по-меко.
В ГДР например практически не е имало безработица, трудът не е бил прекалено тежък, цените на жилищата и транспорта са били ниски, а хората имали безплатен достъп до медицински услуги. В СССР хората също били защитени от икономическа нестабилност – гарантирани им били образование, пенсия и медицина.
След началото на прехода към пазарна икономика безработицата нараснала значително. Държавните предприятия били унищожени, а с тях – и социалната защита на работниците. Това са изпитали върху себе си не само Русия и Източна Германия, но и Китай. У жителите на тези страни се появили нови грижи – трябвало да търсят работа и средства за съществуване, да мислят къде да получат медицински услуги, на кого да оставят децата или възрастните си роднини. В Китай икономическият растеж смекчил удара.
След обединяването на Германия немците били недоволни от работата си и от здравеопазването на страната. Тук за смекчаване на удара помогнала появата на нови стоки и услуги – също важен критерий за щастие. Но удовлетвореността от живота така или иначе се понижила.
Щастието не е разкош
Много страни в света изглеждат прекалено бедни, за да провеждат политика, която да направи жителите им щастливи. Такава политика изглежда разкош, достъпен само за богатите развити страни.
Социалноосигурителната система е родом от Германия от края на XIX век. През 80-те години на XIX век е приет закон за застраховане на работниците в случай на болести и производствени травми, въведена е пенсионната система. По това време доходите на глава от населението в Германия в долари към 2005 г. са били $3200.
Годишният доход на 3/4 от жителите в най-слабо развитите страни сега надвишава $3200, 43% от тях живеят в страни с БВП на глава от населението над $6400.
Икономиката на Германия в този период е нараствала средно с 1,8% на година. Сега ръстът на най-слабо развитите икономики е три пъти по-висок.
Така дори най-бедните страни в света могат да си позволят система за социална защита, пък била тя и най-примитивната.
