"В така създадената правна уредба за санкции срещу Русия не е ясно внесената енергийна вноска дали е данък, такса или вноска. Всяко от тези понятия има собствено съдържане в българското и европейското право. Държавата, когато събира данъци, такси, мита има едно поведение, а когато е част от търговски сделки - трябва да има друго поведение, да не злоупотребява с положението си".
Това коментира преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова. Поводът за думите й е новината, че президентът сезира Конституционния съд за таксата върху вноса и транзита на природен газ през България. Според държавния глава, необмислените законодателни действия противоречат на Конституцията и европейското право и заплашват "Булгартрансгаз" с фалит.
Киселова подчерта, че при действащ закон той трябва да се спазва, докато не бъде оборен пред Конституционния съд.
Още: Анализ: Как казусът с "Лукойл" е типичен пример за завладяната държава?
"Законодателят използва понятието енергийна вноска. Докато не бъде обявено за противоконституционно това наложено вземане от тези, които транзитират газ през нашата газопреносна мрежа, е конституционно съобразно. Едва когато бъде обявена за противоконституционна уредбата и влезе в сила решението на КС, оттогава държавата не може да претендира", уточни доц. Киселова.
Пред Bulgaria ON AIR конституционалистът посочи също, че в случая има засегнати трети страни, които също могат да имат претенции - Австрия, Унгария, Сърбия, Северна Македония.
"Може да имат неустойки, за които да претендират - това са правни способи, възможни са и политически способи за въздействие върху България", допълни доц. Киселова.
Още: Денков за таксата за руския газ: Радев защитава чужди интереси
