Днес в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров разговаря с художника и изкуствовед Калин Николов за социалистическия реализъм - направление в изкуството, възникнало в СССР, което има силна политическа основа и налага създаването на идеологизирано творчество, подчинено на идеите на комунизма.
„В българската история има нещо, което ни отличава от драмите на другите източноевропейските народи с това, че сталинизма удря редица правителства и държавни глави, но тук двата големи удара, които нанася той е всъщност на художници. Ние може да се гордеем с това, че Александър Жендов и Борис Димовски са художници, на които ръстът им е по-голям от това, което политиката ни е дала в този период като съпротива или като национален интерес. Те са в повече мъже и имат в повече духовен и политически принос към бъдещето, отколкото политиката е дала.“, казва художника. Още: Валерия Кардашевска: За да посеем семето на знанието, на усмивката, на доброто, трябва да показваме добрите практики (ВИДЕО)
Изкуствоведът припомня парадокса, че Пикасо искрено е вярвал в идеите на комунизма и се е възхищавал на Сталин. „Най-свободомислещия човек, този който, ако бъде изваден от културата на XX век, такава култура в изобразителното изкуство няма. Всеки друг би бил в някаква степен заменим, но Пикасо - не може. И тъй като е имал революционни леви, смели убеждения за времето си, общувал е смело и е знаел с кого да общува и кой какво е представлявал в политиката, обаче по свой начин е виждал в Сталин идеята за бъдещето, дали е знаел какво се случва? Защото Ал. Жендов е знаел. Жендов е завършил в Съветския съюз, жена му е разстреляна от Сталин и той си идва в България.“
Калин Николов разказва за забележителната реч на Ал. Жендов пред Народния съд в защита на Райко Алексиев, в която казва: „Другари съдии, вие изобщо не сте квалитетни да се изказвате за култура, за изкуство. Райко Алексиев, като председател на Съюза на художниците, действаше като изключително смел антифашист. Той беше много достоен човек. В творчеството си беше чудесен, а като гражданин и наш помощник, абсолютен.“ Още: Севлиево – градът на големите имена (ВИДЕО)
Талантът на български творци като Асен Пейков, Боян Райнов, братът на Богомил Райнов, Жорж Папазов е високо оценен по света, но не и в родината им. Според някои Жорж Папазов е основател на сюрреализма в световната култура. „До средата на 80-те години за Жорж Папазов почти не се говореше. След това излезе една книга „Паскин“ от Богомил Райнов, в която на Папазов се даваше изключително отрицателна оценка. Едно общество, разбира се главно от литератори, се опитваше да го наложи и той си се наложи постепенно, но трябваше да мине време, много след смъртта му, да мине и 10 ноември, за да се заговори за този художник. Какви са били поводите да се срамуваме, че в модерното изкуство има наши хора? Поводите не са, че нашето изкуство е било консервативно и не вижда модернизма, но по-скоро някакви лични мотиви, лична завист, някакво нежелание да се припомня, че той е общувал и с Ламар, и с Владимир Полянов, и с Кирил Кръстев, т.е. една част хора по-свободомислещи в поведението си и оценката на XX век, независимо дали в по-скромен мащаб са го изказвали това нещо, или по-шумно, или са били удряни, изключвани, както Кирил Кръстев - изключен на 9-ти септември от Съюза на писателите, Владимир Полянов – също, подлаган на критика и т.н. и т.н.“
Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Калин Николов гледайте във видеото.
