Фокусирането на общественото внимание към протестите, от една страна, и към реакциите на управляващите, от друга, доведе до спад на одобрението за работата на кабинета и негови ключови лица.
Още: Ротация на българския контингент в многонационалната бойна група на НАТО в България
Още: Най-важните новини за деня: 23 януари 2025 г.
В сравнение с месец май от 2 до 6 пункта намалява одобрението към всички държавни институции. Това показват данни от представително проучване на НЦИОМ за периода 27 юни 3 юли 2012 г. сред 1000 пълнолетни българи в 86 населени места в страната.
Теренната работа по настоящото изследване на НЦИОМ започна десет дни след най-масовите протести на Орлов мост срещу промените в закона за горите. Изследването се проведе в период, когато позициите на страните по конфликта бяха огласени, публично коментирани и анализирани. Също през месец юни бяхме свидетели на взривовете в складове с боеприпаси при Петолъчката. Теренната работа по изследването съвпадна и със съобщението за увеличение на цените на тока и на природния газ, заявяват от НЦИОМ.
В сравнение с месец май съдът, прокуратурата и полицията губят по 2% одобрение, парламентът – 3%, а кабинетът – 4%. Одобрението към парламента остава значим дял единствено сред симпатизантите на управляващите. Дори сред тях обаче тази институция е по-скоро неодобрявана, отколкото одобрявана. За разлика от парламента, работата на кабинета е одобрявана от 71% от избирателите на ГЕРБ. Най-силни критични настроения към правителството като цяло регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред нискообразованите респонденти, сред жителите на малките градове и селата, както и сред крайно бедните. Критични към кабинета са симпатизантите на всички партии, освен на ГЕРБ.
Още: Прогноза за времето - 24 януари 2025 г. (петък)
Още: Георг Георгиев: Най-важното от всичко е, че нашите момчета са живи и здрави в България
Армията губи близо 6% одобрение през изминалия месец, доколкото общественото внимание се фокусира върху взривовете край с. Лозенец, Ямболско.
На този фон изключение прави националното радио, което добавя 3% одобрение и достига най-високият си рейтинг за последната година. За последния месец намалява одобрението към ръководителите на основните държавни институции – с 6% към премиера, с по 3% към президента и към вицепрезидента. С 4 пункта расте неодобрението към работата на председателя на парламента.
Още: Психолог: След дългата изолация моряците ще имат нужда от период на адаптация
Още: "Неизвестността беше най-тежкото": Българските моряци с първи думи след завръщането у дома
От началото на протестите критичността към премиера нараства, но подкрепата за работата на Бойко Борисов остава висока сред хората на възраст между 40 и 49 години, сред заможните българи, сред жителите на големите градове и сред симпатизантите на ГЕРБ.
Повечето лидери на парламентарни групи също губят между 2 и 4% от одобрението за дейността си. Само Волен Сидеров и Мартин Димитров запазват оценките за работата си в парламента през последния месец. Волен Сидеров и Ахмед Доган, макар и с високо неодобрение сред населението, остават силно одобрявани от своите избиратели.
Най-одобряваният председател на парламентарна група в началото на месец юли е Сергей Станишев – от 26%. Подкрепата за лидера на социалистите в собствената му партия е висока. Одобрението за бившия президент Георги Първанов спада с 2%.
Още: Иван Христанов: Ние трябва да поставим началото на новия Златен век за България (ВИДЕО)
Още: След 14 месеца в плен: Българските моряци от Galaxy Leader вече са у дома (СНИМКИ)
В началото на юли повечето министри губят обществена подкрепа за работата си, което се вписва в растящата критичност към дейността на управляващите.
Публичните изяви на министър Десислава Атанасова напоследък допринасят за разпознаваемостта й. Одобрението за нея се покачва с 4 пункта през този месец, също с толкова расте и неодобрението. Лиляна Павлова, Николай Младенов и Свилен Нейков са министрите, одобрението за работата на които е по-висок дял от неодобрението.
Класацията на министрите към началото на юли се оглавява от Лиляна Павлова, следвана от Цветан Цветанов и Мирослав Найденов. Четвърти е Николай Младенов, а пети – Вежди Рашидов. В контекста на събитията от последния месец расте критичността към работата на министъра на земеделието и горите, чието одобрение спада с 6 пункта. Макар да е най-одобряваният министър от избирателите на ГЕРБ, вицепремиерът Цветан Цветанов също губи 6% от одобрението за работата си. Най-ниско одобрение в началото на юли получават правосъдният министър Диана Ковачева и транспортният Ивайло Московски.
Отново регистрираме трайно и високо неодобрение към работата на финансовия и социалния министър.
Общите критични настроения през месеца се пренасят и върху политици и публични лица, които традиционно имат висок рейтинг. С 6% спада одобрението към българския еврокомисар Кристалина Георгиева, с 5% – към кмета на столицата Йорданка Фандъкова.
С 6% намалява одобрението и за Меглена Кунева, което вероятно се дължи на отдръпването на хора, които по принцип й симпатизират, но не приемат политическия й проект и декларираната от нея дясна ориентация.
На фона на растящата критичност към управлението през изминалия месец, ГЕРБ свива електоралното си влияние с 4,5%. В момента за ГЕРБ биха гласували 26,6% от пълнолетните българи. Електоралното влияние на БСП не се променя за последния месец и остава около 18%.
Партията на Меглена Кунева, която бе основана по време на провеждане на изследването, е трета политическа сила с резултат от 7,5%. Засега симпатии към личността на Меглена Кунева по-масово декларират левите избиратели. В същото време обаче, сред готовите да гласуват за новата партия превес имат центристки и дясно ориентирани избиратели.
ДПС има електорално влияние от 6,4% в началото на юли, а Атака – от 2,5%.
Ако Синята коалиция бъде запазена, тя има шансове да попадне в следващия парламент. Поотделно СДС и ДСБ обаче имат близки и невисоки електорални дялове, от по 1,6% – 1,7%. В края на третата година от мандата ГЕРБ запазва 70% от избирателите си от предишните парламентарни избори, а БСП – 76%. Крайно разочаровани от ГЕРБ и категорично нежелаещи повече да ги подкрепят са една пета от бившите им избиратели. При БСП този дял е по-нисък – 13% от гласувалите за тях през 2009 г. Новата партия на Меглена Кунева печели симпатизанти главно сред бивши поддръжници на други партии и в по-малка степен успява да привлече политически пасивни избиратели, съобщават от НЦИОМ.
Редактор: Георги Иванов
