"Бях 10-годишна, когато за първи път в живота си срещнах момче на моята възраст с тежка форма на детска церебрална парализа (ДЦП). П., Бог да го прости, живееше в едно габровско село, при баба и дядо, които полагаха изключителни грижи за него.
Първоначално видът на тежко болното момче ме шокира - по онова време децата с ДЦП рядко се появяваха на публични места, обикновено прекарваха живота си между четири стени заради враждебната среда и предубежденията на околните.
Говореше трудно, главицата му се люшкаше постоянно, ръцете извършваха непонятни за мен ритуални движения... В хода на разговора ме порази неговата свръхинтелигентност. По цял ден слушаше радио и телевизия, роднините изглежда също му четяха.
Изразяваше се необичайно красиво и сложно за възрастта си, беше като жива енциклопедия, но по-интересни от всичко бяха собствените му разсъждения за живота - дълбоки, проникновени и пълни със самоирония. Запомнила съм го за цял живот, разказва журналистката Галя Горанова в социалната мрежа фейсбук.
Беше пълноценно човешко същество, в божия смисъл. Със сигурност интелектуално и морално по-завършено и зряло от някакви си Сачева, Симеонов, Караянчева и прочие човешки недоразумения... Почивай в мир, мило момче!"