Още е рано за някаква съществена промяна, но се усеща малко по-голямо спокойствие, свързано с практичните неща от живота. Например - няма нужда хърватите да мислят за смяна на валута като пътуват в други страни от еврозоната или за цените.
Това каза за Euronews журналистът и главен редактор на изданието на българската общност в Хърватия Диана Гласнова по темата с приемането на еврото в страната й.
Шенген също много облекчи преминаването на хърватите - словенската граница е само на 20 км от Загреб и ако едно семейство реши да обядва в Словения, няма да се притеснява дали ще чака с часове на границата, каза още тя. По думите й темата за повишаването на цените е била много сериозна, но се е говорело през октомври и ноември.
Декември този процес спря. На 23 февруари ще излезе статистиката на Евростат и се оказва, че нито инфлацията е толкова висока, нито повишаването на цените, колкото се смяташе предварително. Повишаване на цените заради приемане на еврото има, но то е минимално. Например, ако при преизчисляване на курса на куната в евро за даден продукт получите цена 1.36 евро, търговците ще сложат 1.40 евро, допълва още Гласнова.
Въпросът за влизането в еврозоната беше взет на най-високо държавно ниво и не беше тема на обсъждане в обществото. Чуваха се гласове за референдум, които угаснаха много бързо, тъй като с присъединяването към ЕС има един член, който казва, че еврото ще бъде прието в период, който е възможен или който страната е пожелала. Ако изрично не е подписан член при влизането, че страната не желае еврото, означава, че желае. Звучи малко грубо, но след влизането в ЕС ние не сме господари на съдбата си, подчертава журналистът.
Приемането в еврозоната е много комплексен и сложен процес. Това е един от лостовете, с който функционира политиката на ЕС. В последните 2 г., в които Хърватия започна да покрива критериите за еврозоната и Шенген, само за Шенген критериите бяха 267. Огромният проблем за България е, че за последните 2 г. нямаше редовно правителство. Страшно ми е мъчно да кажа, че на България в ЕС не се гледа сериозно по тази причина, допълни Гласнова.
Две години няма хармонизация на българските с европейските закони. България единственото, от което има нужда е стабилност. Хърватите не предпочетоха да гласуват за някакви нови партийки, неизвестно как формирани и финансирани. Без редовно правителство България не може да влезе в еврозоната, завърши тя.
