България трябва в Зелената сделка и в подготовката за 55-процентното ограничение на въглеродните емисии до 2032 г. (Fit for 55) да намери зелената медиана или златната среда - нисковъглеродни грива, хибридни технологии и приоритетност. Това заяви председателят на БПГА Живодар Терзиев на форум, посветен на предизвикателствата пред бранша и посочи какво още е необходимо, за да имаме справедлив и достъпен за всеки зелен преход: "Следва да преминем към електрификация и след като бъдат изградени всички транспортни електрически системи и бъдат премахнати всички административни тежести пред търговията с електричество, в т. ч. като се регистрира всеки един пункт като данъчен склад и плаща акциз, колкото и малък да е той, това би било добро начало за нас и то към 2028 – 2030 г., а не още в 2023-та".
ЕК иска до 2023 – 2025 да осигурим в България зареждане на тежки и леки електроавтомобили на всеки 60 - 100 км. , също - да увеличим акцизните ставки - да направим допълнително данъчно облагане... Европа предлага да направи преференциално ползването на електричество и то само от фотоволтаици като алтернативни енергийни източници. В следващите няколко години метанът ще е преходно гориво и след това го забравяме.
Но ние имаме много сериозен проблем с осигуряване на електричество и пренос на тази енергия в автотранспорта, посочи Терзиев.
"След като нашата държава има рафинерия и половина, да ги наречем две, след като има 20 и повече склада, които наистина осигуряват безпроблемно енергия в търговската система за автотранспорта, след като в последните години наистина сме направили добра пазарна среда и инвестициите са няколко десетки милиарда, няколко милиарда със сигурност в сектора - и всичко това да бъде зачеркнато с лека рака, с всички неяснотии и проблеми, които ще възникнат, считам, че е опасно", добави той. "Далеч не считам, че търговците на моторни горива ще са основен играч в търговията с електрическа енергия и че ще инвестират там", отбеляза още той.
За инфраструктура за електромобилността и водородните станции ще трябват гигантски пари и засега никой не може да направи точна оценка колко, отбеляза Терзиев. В момента, само компресор за водород, който да постигне 400, не 700 бара, колкото ще се изискват по зарядните станции, без автоматизацията, се говори, че струва милиони евра - когато ги сложите на всеки 100 – 120 км., нещата не изглеждат никак весели, посочи той.
"Всъщност, трябва да приемем, че ако изпълняваме всичко това, цените за чистата енергия ще бъдат много сериозни и това ще доведе наистина до социални напрежения", предупреди Терзиев и подчерта, че ние не разполагаме с новите технологии и сме доста далеч. Иначе, увери той - готови сме да зареждаме луноходи, дроиди, междупланетни станции, бъдете сигурни, стига да има потребление и да намерим финансиране ще осигурим това.
"Една станция за LNG, която е на 5-6 години, струва между 200 и 300 000 евро, транспортното средство – още толкова и от там нататък втечненият природен газ, ако го купим в чист вид, трябва да го купим по холандската котировка, която в момента е 2.5 – 3 пъти повече отколкото ние купуваме тръбния газ в момента в България", отбеляза още той.
Според него, ако някой продължава да твърди колко е евтино на ток, ще остане излъган, защото приходните агенции рано или късно ще си вземат данъка върху тази енергия и ще си спомняме с носталгия времената когато дизелът беше с 65 стотинки акциз, а дизелът беше 2.30.
Председателят на БПГА припомни, че сега е гарантирана наличността на горива за извънредни ситуации, тъй като се поддържат запаси и каквото и торнадо да се случи, всеки ще продължи да кара автомобила си още 90 дни. Правейки паралел как би стоял въпросът, когато сме изцяло на електричество или водород, той посочи на какво да разчитаме: "тъй като този водород няма да е течен водород, а под налягане 700 бара, по-добре да го оставим за един разказ в 2038 г., а ако сме на електричество, ще затворим въглищните централи, реално няма да ни дадат шанс за атомна енергетика, природният газ е нещото, което трябва да го забравим и като ви разкажа какъв акциз ще му сложат и на пропан-бутана, и на природния газ, във връзка с енергийната мощност – още няколко завода за колелета, рикши и нещо друго".
Споделяйки притеснението да не би целта на зелените планове да е не да имаме екологични транспортни средства и екологичен енергиен източник, а да спрем да ги ползваме, Терзиев изрази надежда да не е така и настоя за яснота от политиците, както и да бъде намерен наистина справедлив и достъпен за всеки преход.
Редно е да отговорим на въпроса България готова ли е и ако България не е готова кой и как ще се придвижва, с какво и какво ще се случва от 2023 г., категоричен е председателят на БПГА. Подготвяните регулации на европейско ниво правят още по-трудно използването на фосилни горива и придвижването с автомобилен и товарен транспорт на товари и пътници ще бъде безобразно скъпо, коментира той.
"Безумието от 2023 г. с акцизите, което ще се случи ще отвори вратата още повече на контрабандата", предположи председателят на Асоциацията. Тази прогноза потвърди и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Според неговите очаквания, повишението на акцизите на горивата от 2023 г. ще предизвика 50% шоково поскъпване. "При подобен натиск – 50%, виждаме шок, който ще доведе вероятно до огромни проблеми, т.е. рязко покачване на незаконните горива с всички последици – логистични и криминални", каза той.
Какво ни казва ЕК с пакета "Готови за 55" и какво ще се случи в действителност, обясни подробно главният юрист на БПГА Светослав Бенчев.
Той предупреди, че изискванията може да доведат до практически блокаж на сектора.
От Асоциацията на автомобилните производители изтъкнаха, че за да има електромобилност трябва инфраструктура и заявиха подкрепа в настояванията на БПГА за поносима цена на прехода.
Председателят на БСК Добри Митрев изрази опасения, че в зеления преход сме се запътили "да приберем зеления хайвер" и апелира държавата да защити националния интерес. "Някой направи ли сметка колко работни места ще загубим? В оценката за въздействие на „Готови за 55“ четем как всичко е цветя и рози, как щяло да има 72 млн. евра за най-бедните слоеве от населението, за най-бедните държави, но някой калкулира ли те стигат ли? Някой калкулира ли, че всякакъв вид помощ уврежда пазарната среда? Ние всъщност в свободния пазар ли ще продължаваме да се движим", попита той.
Зам.-министърът на икономиката Красимир Киряков се съгласи, че подходът наистина трябва да бъде с ясно очертана стратегия с конкретика.
Зам.-министър Киряков каза, че според него, "пътят, по който ще се решат конфликтите е развитието на високите технологии и иновациите".
В опит да събудят политиците и да им кажат, че някакви важни неща трябва да се случат и те трябва своевременно да приемат съответните политически решения, от БПГА предложиха промени в Плана за възстановяване и устойчивост и лансираха План за устойчива мобилност.
"В Плана за възстановяване и развитие, в последната му редакция, намираме две части, които имат косвено отношение към проблема – едната е свързана с декарбонизацията, в която се казва, че страната би заявила около 300 млн. лв., които ще са основно за проекти за изграждане на мрежа за снабдяване с водород и с никовъглеродни горива – според мен, крайно недостатъчно. Втората е една част, която се казва План за градска мобилност, в който се казва, че се насочват 500 млн. лв, основно към метрото в София и подвижния състав на градския транспорт, т.е. идеята за всички тези мерки, за които сега си говорим, напрактика не съществува", посочи изпълнителният директор на БПГА Андрей Делчев.
БПГА са категорични, че мобилността трябва да се включи в Плана за възстановяване и устойчивост и да се предвиди разпределяне на средства към засегнатите сектори според нуждите.
От Асоциацията предлагат държавата да настоява за дерогации и преходът да е планиран и на цена, която да е поносима за всички. "В противен случай няма да има възможност да се изпълни и ще доведе до перфектната буря и то в най-близко бъдеще", коментира Делчев. "Ако пак изтласкаме всичко към последния момент, ако се запази 2023 – 2033, ще се въвежда шоково и който може – оцелява", предупреди той и настоя: "Искаме постепенност".
При условие, че няма да можем да провеждаме енергийна ефективност в транспорта и да намалим енергийния интензитет под формата на конвенционални горива, ще е необходимо създаването на фонд, посочи още той. Фондът да се финансира от определена такса „енергийна ефективност“ във всеки литър гориво и да е на държавно-обществено управление на средства, предлага Асоциацията.
Според БПГА, от изключителна важност е да се запази за по-дълго време двигателят с вътрешно горене (ДВГ), тъй като той е основен източник на енергия за транспорта. "Докато не се предостави реална възможност за замяната му, която да е достъпна за населението и индустрията, налагането административно на определена технология би довело до сериозни рискове за българската икономика, посочи още Андрей Делчев.
"БПГА и членовете й не се оплакват, нито искат разбиране колко ще бъде трудно. Ние ще направим всичко, което държавата ще приеме, всичко което е необходимо, за да изпълним зелените тезиси на Европа, но трябва да си отговорим доколко е възможно, въобще изпълнимо ли е и какво ще струва това на обществото", каза Живодар Терзиев. Той изрази надежда темата да дискутират бъдещите парламентаристи в своите обиколки из страната, също настоящите министри и разбира се, следващото управление на държавата, което ще понесе основната отговорност за повдигнатите проблеми.
