Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ясен Лазаров: Медийният регистър трябва да се реформира и оптимизира

08 юли 2021, 09:44 часа • 1796 прочитания

Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество. Това мнение изрази в интервю за БНР Ясен Лазаров от Института за развитие на публичната среда. Институтът е работил върху изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност.

„Може би е полезно да се систематизират както основните проблеми, и някои оперативни дефекти“, посочи Лазаров.

Ежегодно, до 30 юни, доставчиците на медийни услуги трябва да декларират в Министерството на културата собственост, финансиране и стойност на сключваните от тях договори, а подаваната информация следва да е достъпна в публичен регистър за медиите, поясни Лазаров. Става дума за т.нар. закон „Пеевски“ от 2018 г. и разкриването на медийните собственици и договорите, които организациите сключват.

Проблемите, свързани с тези декларации, според Ясен Лазаров са в три насоки – кои организации каква информация трябва да подават в МК и в какъв вид следва да се обявява тя.

Дефиницията за доставчик на медийни услуги в законодателството ни е изключително широка, особено за медиите в Интернет. Практически се оказва, че медии са всички уебстраници с новинарска рубрика в тях, с изключение на профилите в социалните мрежи и личните блогове, уточни той.

„Това означава на практика, че всяка година до Министерството на културата трябва да се подават хиляди декларации на сайтове, управлявани например от общини, от търговски и граждански сдружения и т.н. и същевременно за 2020 г. декларациите в регистъра са от 251 организации, които са управлявали общо около 230 уебстраници.“

В закона има неприложими норми, но позволяват санкционирането на тесен кръг задължени лица, подчерта Ясен Лазаров.

„Ако глобяваме някого за пълни или неверни данни, тогава какво правим с хилядите уебстраници, които принципно избягват регистъра и са непроследими? (..) Какво правим с тези организации, които са анонимни, защото не смятат, че са медии, или поради другата хипотеза, по-лошата, при която целенасочено се пуска анонимно новинарски съдържание?“

Лазаров открои като друг проблем това да се обявяват не само договорите с публични институции, но и всяко получено през годината финансиране.

„На деклариране подлежат грантови средства от проекти, дарения от фондации и граждани, средствата, набрани чрез кампании, заеми, кредити от банки и прочее, но не и търговските приходи на медиите.“

По този начин според Лазаров медиите с проектно финансиране – например за разследваща журналистика, са поставени в неравностойно положение спрямо останалите, защото трябва да разкриват подробности за своите приходи и партньори.

„Което може да породи известен риск за дарителите, особено ако медията е критична към политическата конюнктура. Докато влиянието на отделни олигарси върху медиите, когато се осъществява по търговски път, остава неразкрито за хората. Това е, защото така казва законът.“

Спасиана Кирилова
Спасиана Кирилова Отговорен редактор
Новините днес