Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество. Това мнение изрази в интервю за БНР Ясен Лазаров от Института за развитие на публичната среда. Институтът е работил върху изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност.
Още: Изплащат паричните обезщетения за майчинство
Още: София посреща Нова година с концерт и светлинно шоу
„Може би е полезно да се систематизират както основните проблеми, и някои оперативни дефекти“, посочи Лазаров.
Ежегодно, до 30 юни, доставчиците на медийни услуги трябва да декларират в Министерството на културата собственост, финансиране и стойност на сключваните от тях договори, а подаваната информация следва да е достъпна в публичен регистър за медиите, поясни Лазаров. Става дума за т.нар. закон „Пеевски“ от 2018 г. и разкриването на медийните собственици и договорите, които организациите сключват.
Проблемите, свързани с тези декларации, според Ясен Лазаров са в три насоки – кои организации каква информация трябва да подават в МК и в какъв вид следва да се обявява тя.
Още: Кой има имен ден днес, 31 декември 2024 г. Честито!
Още: Най-важните новини за деня: 30 декември 2024 г.
Дефиницията за доставчик на медийни услуги в законодателството ни е изключително широка, особено за медиите в Интернет. Практически се оказва, че медии са всички уебстраници с новинарска рубрика в тях, с изключение на профилите в социалните мрежи и личните блогове, уточни той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
„Това означава на практика, че всяка година до Министерството на културата трябва да се подават хиляди декларации на сайтове, управлявани например от общини, от търговски и граждански сдружения и т.н. и същевременно за 2020 г. декларациите в регистъра са от 251 организации, които са управлявали общо около 230 уебстраници.“
В закона има неприложими норми, но позволяват санкционирането на тесен кръг задължени лица, подчерта Ясен Лазаров.
„Ако глобяваме някого за пълни или неверни данни, тогава какво правим с хилядите уебстраници, които принципно избягват регистъра и са непроследими? (..) Какво правим с тези организации, които са анонимни, защото не смятат, че са медии, или поради другата хипотеза, по-лошата, при която целенасочено се пуска анонимно новинарски съдържание?“
Още: Защо други църкви в България не могат да се наричат православни? Гръцки митрополит защитава БПЦ
Още: Над 250 оферти от целия асортимент на Kaufland за новогодишната нощ
Лазаров открои като друг проблем това да се обявяват не само договорите с публични институции, но и всяко получено през годината финансиране.
„На деклариране подлежат грантови средства от проекти, дарения от фондации и граждани, средствата, набрани чрез кампании, заеми, кредити от банки и прочее, но не и търговските приходи на медиите.“
По този начин според Лазаров медиите с проектно финансиране – например за разследваща журналистика, са поставени в неравностойно положение спрямо останалите, защото трябва да разкриват подробности за своите приходи и партньори.
„Което може да породи известен риск за дарителите, особено ако медията е критична към политическата конюнктура. Докато влиянието на отделни олигарси върху медиите, когато се осъществява по търговски път, остава неразкрито за хората. Това е, защото така казва законът.“
