Политическият спектър в страните от Източна Европа стремително се премества наляво. Свидетелство за това са както изборите на различно ниво, които се проведоха наскоро в държавите от бившия соцлагер, така и социологическите проучвания. За региона, в който след падането на комунизма бяха силни десните настроения, това е нов феномен.
След изборите за Сенат в Чехия левите сили за първи път получиха конституционно мнозинство в горната камара на парламента. Убедителна победа удържа Чешката социалдемократическа партия, която сега заедно с останалите леви сили ще има 49 от 81 места в Сената. С още по-голям триумф за чешките леви приключиха и провелите се преди това регионални избори – социалдемократите победиха в девет от 13 региона, а комунистите в два. Партиите от дясноцентристката коалиция, която управлява на национално ниво, претърпяха жестоко поражение, а най-голямата от тях – Гражданска демократична партия, победи само в един регион.
Според политолога Владимира Дворжакова от Висшата школа за икономика в Прага резултатите от гласуването не предвещават нищо добро за управляващата коалиция на парламентарните избори. Формално те трябва да се проведат през юни 2014 година, но заради гръмките корупционни скандали и вътрешните дрязги в самата коалиция е висока вероятността да се стигне до предсрочни избори.
Премиерът Петр Нечас, лидер на гражданските демократи, заяви, че управляващите партии плащат цената за строгите реформи. Според експерти основните проблеми на десните сили се дължат на непоследователността на реформите и неумението да обяснят техния смисъл на избирателите.
Преди чехите към „левия марш” се включи и съседна Словакия. Пролетните избори за парламент дадоха еднозначен резултат – 44% от избирателите гласуваха за лявата партия на Роберт Фицо. Фицо заемаше поста на премиер от 2006 до 2010 година, но тогава кабинетът бе коалиционен, а сега социалдемократите управляват еднолично.
Медиите в Братислава коментират, че чешката политика върви по стъпките на словашката – десният фланг се раздробява на малки партии, които постепенно губят популярност. Наляво се случва точно обратното – силите се консолидират. Левите обещават да не допуснат масово обединяване, действайки с привичните методи на финансовото преразпределяне на бюджетните средства от богатите граждани към бедните. Това намира отклик у избирателите, въпреки че по кражби от хазната и свързаните с тях скандали левите по нищо не отстъпват на десните.
Тенденцията към лявото ясно се проявява и в Румъния. Според проучванията на общественото мнение рейтингът на Социално-либералния съюз (СЛС) на премиера Виктор Понта е над 50%, което предвещава на коалицията триумфална победа на предстоящите парламентарни избори през декември. СЛС вече удържа подобна победа на местните и на регионалните избори през юни. Въпреки че коалицията формално се състои от разнонасочени политически сили, фактически тя взе на въоръжение леви популистки лозунги, обещаващи на гражданите икономическа стабилност и социална справедливост, а на кредиторите от ЕС и МВФ – продължение на политиката на бюджетно стабилизиране, започната от десните предшественици на СЛС.
В рамките на източноевропейския „ляв марш” се вписва и Литва, където на изборите на 14 октомври успех постигнаха Партията на труда и социалдемократите. Заедно те спечелиха над 40% от гласовете, като значително изпревариха десните си опоненти.
Настъпление на левите все още не се наблюдава само в две страни от региона. Това са Унгария, където социалистите все още страдат от последиците от скандалите от епохата на бившия премиер Ференц Дюрчани, и Полша, която се справя с икономическата криза по-успешно от много европейски страни. Въпреки че и там водещата опозиционна сила – консервативната партия „Право и справедливост” на Ярослав Качински все по-често прибягва до социалната реторика.
Експерти предупреждават, че в условията на криза популистките обещания и трудностите с тяхното изпълнение може да подкопаят доверието на гражданите към политиците. А това ще постави под заплаха самата демократична система в страните от Източна Европа. За да се избегне това, левите трябва да проявят немалък политически реализъм. Засега далече не всички успяват да постигнат това.
Коммерсант
