Навярно богати на шистов газ, страните от Източна Европа са разделени в мнението си относно експлоатацията на този неконвенционален енергиен източник – от пълната подкрепа на Полша до забраната на спорната техника за добив на суровината в България.
Техниката на хидравличното разбиване, която се използва за проучване и добив на шистов газ, се състои в инжектирането под високо налягане на големи количества вода, примесена с пясък и химични вещества, които помагат за изкарването на газа от подземните скали.
Всеки трети поляк се обявява в подкрепа на проектите за проучване на залежите от шистов газ. Според Националния институт по геология Полша разполага със залежи от 1920 милиарда куб.м. газ , което поставя страната на трето място по газови запаси в Европа след Норвегия и Холандия. Варшава вече раздаде около 100 концесии за проучване на шистов газ, включително на гиганти като „Шеврон”, „Ексън мобайл” и „КонокоФилипс”.
Чехия също даде на няколко фирми разрешително за проучване, но министерството на индустрията е скептично относно обема на залежите. В Румъния „Шеврон” получи концесии в два региона. На пазара в страната присъстват също канадска и унгарска компания. Румъния разчита на шистовия газ, за да осигури енергийната си независимост по отношение на Русия въпреки продължаващата полемика относно рисковете за околната среда и здравето на хората.
Според Румънската агенция за минералните ресурси „бъдещето е в шистовия газ”. И ако агенцията започна наскоро проучване за оценка на залежите, доклад на Американската агенция за информиране по енергийните въпроси смята, че ресурсите в Румъния, България и Унгария възлизат на 538 милиарда куб.м. газ. А Букурещ мечтае да спре скъпия внос на руски газ.
От своя страна, през януари България забрани хидравличното разбиване и отне на „Шеврон” първоначалното разрешително, като се аргументира с „недостатъчните данни, които да гарантират защитата на околната среда”.
В началото на годината хиляди българи излязоха на протести срещу хидравличното разбиване в цялата страна, за да изразят опасенията си, че земята и подпочвените им води ще бъдат отровени.
Част от техните страхове са споделени от геолога Михай Сарамет от Румънския университет в Яш, особено що се отнася до риска разбиването да предизвика земетресения. Ученият все пак смята, че тези рискове може да бъдат постепенно елиминирани благодарение на технологичния прогрес.
АФП
