Изповед: Алкохоличка съм от осем години. Но се изправих срещу себе си

Осем години битка с анорексията, зависимост от алкохол и марихуана. Преход от една зависимост към друга и после трета. И смелостта в един момент да се изправиш срещу всичко това. 

Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"

Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини

Жена, която от години се бори се със зависимости, се съгласи да говори за проблемите си. В последните месеци тя се е включила в програма на група на анонимни алкохолици и е постигнала първите си успехи по преодоляването на различни пристрастявания. Записахме я без редакции.

Ето какво сподели тя:  

Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти

Още: Шоколадови изделия с грешни етикети: Опасни ли са за децата?

"Ще споделя, защото това помага. Аз дори с мои пациенти съм коментирала проблемите си с алкохола и с анорексията със цел моята история да помогне на някой друг човек.

Защото алкохолизмът е заболяване, което засяга изключително много хора и съм се надявала, че, разказвайки моята история, някой друг може да разбере и да му помогна. Но много трудно хората осъзнават, че са алкохолици, изключително трудно е това.

Аз разбрах, че имам проблем с алкохола преди осем години. Имах връзка с един спортист, бях агресивна към него, към семейството си и в един момент осъзнах, че трябва да се боря за живота си. Той ми даде много добър пример, беше изряден, точен, сериозен човек и аз исках да съм като него. Просто благодарение на връзката си с него, взех решение, че трябва да се боря.

Пиех много бира, по 8 литра на ден. Вино - по две бутилки на вечер. Бях започнала в почивните си дни да пия от сутринта. И марихуана. Цигара след цигара. Бях на периоди, ту марихуана, ту алкохол.

Още: Най-важните новини за деня: 21 декември 2024 г.

Още: Прогноза за времето - 22 декември 2024 г. (неделя)

Болна съм от анорексия. И много жени, които имат анорексия, прибягват и до алкохол, и до наркотици. Тоест едно пристрастяване го заменят с друго.

Стараех се чрез спорт да регулирам абсолютно всичко. В един момент помагаше, девет месеца бях абсолютно чиста. После обаче, тъй като имах приятелки алкохолички, с които поддържах връзка, пак се почна - айде да пийнем, айде тая вечер да излезем и то, като се подкара един път, отиде...

Имала съм изцепки. Разбивала съм входа на кооперацията, влизала съм с шутове в къщи, била съм се дори с майка си, крадях я...

Открих групата за анонимни алкохолици, след като написах апел за помощ и питах в страничката на сдружение "Майки срещу дрогата" във фейсбук дали има такива групи. Отговориха ми, че има, дойдох на първата си сбирка на 3 септември. На този ден дилемата беше дали да се прибера да пия след работа, или да дойда на група. Дойдох на група. И оттогава съм чиста.

Групата се събира всеки ден, аз пропускам рядко, четири-пет пъти в седмицата идвам. В групата сме две жени, останалите са мъже. Момчетата се държат перфектно с нас.

Ако някой никога не е чувал за Анонимните алкохолици или не знае нищо, бих му казала, че тази програма действа изключително ефективно, ако човек е взел крайното решение да спре този ад. Просто трябва да има голямо желание да се откъсне от ада, в който живее, защото това е ад, единствено го описвам с тази дума.

Тук се научих да споделям, научих се да откривам себе си, да откривам лошите си черти и да се боря с тях чрез активната психотерапия, която предлага програмата на Анонимни алкохолици. Просто трябва да се спазва, да се чете и човек да има подкрепа. Тук имаш подкрепа, тук говориш за проблемите, говорят и другите алкохолици за техните проблеми и ти можеш да извлечеш положителна поука за самия себе си чрез разказите на другите.

Семейството ми реагира с абсолютна подкрепа. Много се радва майка ми, че идвам тук, разликата между мен преди четири месеца и сега е огромна. Дори визуално. И съм си запазила една снимка оттогава, в какъв безобразен вид бях, а сега съм себе си. Разсъдъкът ми се връща все повече и повече. Решена съм на всяка цена да се боря за живота си.

Първата промяна в моя живот е, че започнах да върша нормални ежедневни дейности. Да чистя дома си, да съм точна, да изглеждам добре. Просто да живея нормално. Да имам място в обществото като нормален човек, не като една пияница, отхвърлена от абсолютно всеки.

Нямам нови приятелства, но преустанових връзка със стари приятели - един от тях прекаляваше с хапчетата, други пушеха трева, прекратих такива познанства. Останаха само тези, които са чисти и не употребяват абсолютно нищо.

Тук имаме хора, чисти от наркотиците от четири години и чисти от алкохола от две. Има хора, които правят сривове и за мен това е продиктувано от факта, че не полагат достатъчно усилия. Те просто не го искат наистина. А след срив, човек се връща към употреба, само че всяка следваща употреба е по-тежка. Ако той се върне в групата, тя му оказва помощ. Винаги сме отзивчиви към тези, които се борят. Но за мен не е невъзможно, това е въпрос на усилия, които полагаш всеки ден. Всеки ден. Полагаш усилия и работиш по програмата. Аз не съм пропуснала нито един ден. Всеки ден чета по два-три часа, това е положението. Който иска да се излекува, полага усилия. Който не полага усилия, не идва на групите, не работи сериозно, той отново се връща към употребата. Това е истината.

В момента съм мобилизирана и това ме държи. Страх ме е, че някой ден ще се отпусна, мисля за това. Просто съм се оставила в Божиите ръце. Моля се на Господ, живея тук и сега, за днес и полагам усилия. Това е. Днес съм тук, жива и здрава, трезва, това е.

Имах изкушения в тия четири месеца, когато някой говори за алкохол или за трева - имам такива импулси до ден-днешен. Просто аз съм на много малка трезвост още, четвърти месец, дори незавършен. А от осем години се боря. Само че как го правех досега? Просто исках да намаля алкохола. Отказвах да повярвам, че съм болна от алкохолизъм, опитвах да намаля количеството. Но този начин е невъзможен. Генетично заложено е да си алкохолик и ти не можеш да го контролираш. Или го спираш, или затъваш. Нито капка. Нищо.

Ако има и други с подобни проблеми, които в момента се чудят дали да предприемат тази стъпка, искам да им кажа, че решат ли веднъж, нищо не може да ги спре. И работата се наглася спрямо сбирките, и всичко. Най-важното е възстановяването. Който иска да се бори, начинът е този. Това е положението. Който иска да се измъкне от калта, се наглася спрямо програмата за възстановяване.

Дори да ме обсеби тази програма, въпросът е да остана трезва и да помагам и на други хора като мен. Това е най-важното.

Мечтата ми е да имам семейство. И дете.

Записа Веселина Божилова

__

Групата на Анонимни алкохолици в Пловдив има сбирки всеки ден от 18 ч в къщата на сдружение "Майки срещу дрогата" на ул. "Арда" 9 А. Там се събира и група на Анонимните наркозависими - във вторник и петък от 19 часа. Подобни групи има в България от 35 години, в някои градове като София и Стара Загора те имат сериозна традиция. В сайта на Анонимни алкохолици могат да се видят адресите на подобни групи в цялата страна.