Примерът на първото българско изложение от 1892 година доказва, че българите могат да постигнат чудо, стига да поискат.
В момента отчаяно ни е необходима национална идея, която да обедини обществото. То е болно, разединено и противопоставено. Последното, което обедини нацията по неподражаем начин, беше футболното първенство през 1994-a в Америка. Еуфорията продължи месец и...после стихна. Това беше просто игра.
В българската история е имало моменти, когато целият народ се обединява като един и постига неща, изумителни и до днес. Като първото българско земеделско-промишлено изложение от 1892 година. Примерът, който дава, е удивителен.
Как млада, неопитна и изостанала България извършва чудо
На мода тогава са световните изложения. Просветени българи ходят по света и след това разказват. В младата българска държава, само 13 години след Освобождението и седем след Съединението, се ражда идеята за Първо българско изложение. Първо се ражда в кабинета на Стамболов, после започва и нейното осъществяване. България тогава е изостанала, има 80% селско население, почти никаква модернизация или наченки на обществен живот. Но това събитие изиграва съдбовна роля. Дори идеята да се повтори видяното в Париж и Виена звучи чудато. Изпълнението пък е другото чудо.
След като се решава изложението да се проведе в Пловдив, градът започва подготовка. Обособява се терен от 80 декара, заеман дотогава от запустели турски гробища, отчуждават се още десетина декара наоколо. Започва планировка и работа. Главен архитект на изложението е Хайнрих Майер, до него са инженерите Иван Несторов и Стефан Гешов. Концепцията е за парк с павилиони. Само за десет месеца са построени 35 павилиона, два ресторанта, сгради за пожарната и полицията, постройки за животните, телеграфо-пощенска станция, фотографско ателие. Успоредно се създава парковата среда - под ръководството на Люсиен Шевалас са засадени 264 десетгодишни дървета на 6 алеи, много цветя. Когато на 15 август 1892 година изложението се открива, хората не вярват на очите си. А чудото продължава.
Изложението слага началото на туризма в Пловдив
"Направих си експеримент с мои приятели, които са в строителния бранш", разказва директорът на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев. "Зададох им въпроса: "Може ли за десет месеца сега да се извърши цялата тази дейност по отчуждаването на терена, построяването на градина, на павилионите и всичко, което е направено тогава преди 130 години?" Те бяха категорични, че сега от формална гледна точка не можем да го направим, защото има страшно много законови пречки", обяснява Шивачев. "Тогава управлението на Стефан Стамболов е свързано с малко по-различен поглед върху пречките и тяхното преодоляване. Разбира се, и законодателството е било друго."
Енергията и мотивацията, с които проектът е реализиран тогава, са вдъхновяващи. "За мен Първото българско изложение е идеалният пример, че ние българите, тогава, когато една идея е възприета от обществото, когато има желанието и волята да бъде реализирана, когато са осигурени необходимите ресурси - можем да осъществим тази идея, колкото и мащабна да е. Това, което винаги ме е поразявало, е как така цялото общество тогава възприема идеята за изложението", казва директорът на музея в Пловдив.
Пловдив, градът домакин, хвърля големи усилия за облагородяването на средата, за нов водопровод от Родопите, за настилката на улицата от гарата, за добрия вид на сградите, за осигуряването на добри условия за нощуване. Може да се каже, че изложението слага началото на туризма в града. При наличието само на два хотела, частните квартири са били силно необходими. Те са били разделени в пет категории, а едно от изискванията за първа категория било стопаните да знаят поне два западни езика. Цените във всички гостилници и ресторанти са били нормирани, за да няма злоупотреби.
167 922 души посещават изложението
Още от есента на 1891 година в Пловдив започва да излиза вестникът на изложението, който се разпространява в цялата страна. Така хората се подготвят, следят и другите какво правят. "Първото българско изложение създава икономически профил на различните региони", казва Стефан Шивачев. "От броевете на вестника хората разбират кое е най-ценното в техния край, виждат го после и в Пловдив по павилионите. Това повлиява и на индустрията след изложението, приоритетите се запазват и развиват."
На изложението в чуждите павилиони бъдещите български индустриалци за първи път виждат техниката, която им е необходима.
167 922 души от България и чужбина са посетили изложението до закриването му в началото на ноември 1892-а. Интересното е, че делегациите от различните окръзи у нас не отиват просто на екскурзия. Всеки окръг преценява кои са достойни да отидат и да видят, освен това трябва да са облечени подобаващо и да се държат добре. Делегации от земеделски райони са идвали облечени с народни носии, за да представят края си. На практика те разглеждат изложението и изложението разглежда тях.
Още когато се чува за подготовката на изложението, българската идея е подложена на присмех от съседите ни на Балканския полуостров, най-вече от Османската империя. Изненадата им после е голяма. Защото тази дръзка родолюбива идея, обединила толкова неимоверни усилия, дава своя резултат.
След изложението започва икономическият и културен подем на България
"Еуфорията сред народа е голяма, но еуфорията и огромното желание за бизнес, което обхваща стопанските дейци, е по-важното", разказва Стефан Шивачев. "Създават се търговско-индустриалните камари, започва покровителствената политика на българската държава - ако искаш да направиш фабрика, държавата ти дава терен безплатно. Държавата намалява митата, разрешава безмитния внос. Влиянието на изложението във времето е явно", допълва той. "През следващите години в Пловдив се създава тютюневата индустрия, тогава се създава първата българска консервна фабрика, първата парфюмерийна фабрика на Папазов, настъпва бум в индустрията. Най-важното свидетелство за това е, че някъде в края на първото десетилетие на ХХ век светът, дори и от Япония, започват да говорят за българското стопанско чудо." В началото на ХХ век България играе водеща политическа и стопанска роля на Балканите. "Индустрията на България тогава е много по-добра, по-значима и по-голяма от индустрията в Сърбия, Гърция, Румъния, да не говорим за Османската империя. Това е главното последствие от изложението. Оттам нататък нещата придобиват по-различни измерения, идват националните катастрофи, които режат крилете на този български възход", обобщава Шивачев.
Не само индустрията получава мощен подтик от първото българско изложение. От него води началото си и организираният художествен живот у нас. Тогава е показана първата изложба на 16 български художници. Тя бе възстановена и показана отново и през 2019 година в Пловдив по време на домакинството му на Европейска столица на културата.
През 1933 година Пловдив отново е избран за панаирен град и това оформя неговия профил десетилетия наред. Тогава изборът е аргументиран с прекрасното осъществяване на първото българско изложение. За него има много документи, много снимки, винаги има какво още да се научи.
След закриването на изложението, държавата дарява парка на пловдивчани и до днес Цар Симеоновата градина се поддържа и обича. Тя съхранява белези от чудото отпреди 130 години - допреди няколко години в нея беше оригиналът на фонтана Деметра, подарен от княз Фердинанд, сега е заменен с точно копие. Тези дни Регионалният исторически музей откри по алеите на градината фотоизложба с интересни снимки от първото българско изложение. Спомен за прекрасния пример, който дават отдавна отишлите си българи на днешните. Пример, от който те имат отчаяна нужда.
Източник: Дойче веле
