Renault Sport F1 е спортното поделение, създадено от Renault да представлява интересите му във FIA Formula One World Championship и е натоварено с проектирането и изграждането на оптимизирани двигатели, които напълно могат да се внедрят в шаси-пакет, създаден от внимателно подбраните партньорски отбори на RSF1. Представен в спорта от 1971, Renault е спечелил 11 Световни титли при конструкторите и 10 Световни титли при пилотите, плюс повече от 200 полпозишъна и 150 победи.
През 2012 квартетът Red Bull Racing, Lotus F1 Team, Caterham F1 Team и Williams F1 Team записа девет победи и общо 839 точки, а Red Bull Racing си осигури двете световни титли – при пилотите и при конструкторите.
Renault участва в Гран при състезания над 35 години и се радва на успех както като доставчик на двигатели, така и като конструктор.
Пътуването започва, когато Амеде Гордини, който създава Гран при автомобили под своето име, е нает да проектира супер спортни автомобили за Renault.
Dauphine Gordini се появява през 1957 и след него следват други супер спортни автомобили, сред които R8 Gordini, R12 и R17. Gordini извежда името на Renault и в Льо Ман.
Сградите на Gordini в Париж се оказват прекалено малки за амбициозния проект, затова се налага построяването на нова сграда извън града. Идеалното местоположение е открито във Вири-Шатийон, близо до магистрала А6, водеща от Париж към Южна Франция. Сградата на Gordini е открита на 6 февруари 1969 и се превръща в стартова площадка за успеха в автомобилния спорт през следващите десетилетия.
Първоначалният фокус е върху новия 2,0-литров V6 двигател, който официално е представен през януари 1973. Той скоро доказва конкурентоспособността си в престижните европейски 2-литрови серии за спортни автомобили. Това е последвано от преминаване във FIA World Sportscar Championship с турбо версия на двигателя. Жерар Ларус и Жан-Пиер Жабуи записват историческа първа WSC победа на „Муджело“ през 1975.
Renault Sport е основана през 1976. Същата година се появява паралелната програма за едноместен болид с V6 двигател в европейската F2. Жан-Пиер Жабуи печели F2 титлата през 1976, а Рене Арну повтаря успеха на следващата година. Патрик Тамбе и Дидие Пирони също печелят състезания с двигател Renault.
При спортните автомобили, турбо двигателите Renault се доказват като невероятно бързи, осигурявайки поредица от полпозишъни и най-бързи обиколки, но лош късмет ограбва отбора от добри резултати. Основната цел, естествено, е „24 часа на Льо Ман“. Жабуи печели полпозишъна през 1976 и 1977, но успехът се изплъзва на заводския отбор, макар че задвижвания от двигател на Renault болид на Mirage печели второто място през 77-а.
Всичко си идва на мястото, когато през 1978 Пирони и Жан-Пиер Жасо печелят историческа победа, а друго Renault завършва на четвърта позиция. С победата в „Льо Ман“, Renault вече може да се фокусира върху другата си цел – Формула 1.
Дълги години възможността да се състезаваш с турбо двигател е налична, но никой преди Renault не се осмелява да го направи. Компанията тихо започва тестове с 1,5-литрова версия на турбо двигателя от 1976, а за следващата година е планирана кратка състезателна програма.
RS01 дебютира в GP на Великобритания през 1977 в ръцете на Жабуи. Наречен с прякора „Жълтия чайник“, автомобилът отпада в първото си състезание, но не и преди да направи голямо впечатление. Още четири старта в края на годината осигуряват по-ценен опит.
Процесът на учене продължава през 1978, а в GP на САЩ Жабуи печели първите точки за Renault – и за всеки турбо двигател – с четвърто място.
Със спечелен „Льо Ман“, Renault се концентрира върху Формула 1 през 1979, добавяйки втори автомобил за Арну. Жабуи печели първия полпозишън за екипа в Южна Африка и след това, през юли, постига паметна първа победа на родна земя в Дижон.
Когато Ален Прост идва през 1981, отборът на Renault се развива в редовен водач на колоната и претендент за Световната титла. Всъщност, Прост изпуска титлата на косъм през 1983. Също така, Renault разширява ангажиментите си като доставчик на двигатели, формирайки партньорство с отборите на Lotus, Ligier и Tyrrell. През 1985, в Португалия, Аертон Сена печели първата си GP победа с двигател на Renault, а бразилецът се доказва като една от звездите на сезона.
Ръководството на Renault решава да закрие заводския отбор в края на 1985 и вместо това да се фокусира върху доставката на двигатели за други отбори. През 1986 комбинацията Сена/Lotus/Renault се доказва като най-бързата на стартовата решетка с осемте полпозишъна на бразилеца – макар разочарованието в състезателните дни да означава, че той печели само две победи.
В края на 1986 Renault решава да спре своята Ф1 турбо програма, но това ще се окаже само кратко отсъствие. В следващите месеци инженерите във Вири работят по V10 за новата атмосферна ера. През 1988 е намерен идеалният партньор в лицето на Williams.
В своята първа състезателна година (1989) партньорите печелят две състезания, още две следват през 1990. През този сезон главен дизайнер на Williams става Ейдриън Нюи, а след това Найджъл Менсъл – който бе карал с двигател Renault в Lotus – се връща в отбора.
Това е началото на невероятна ера. В края на 1991 комбинацията е тази, която всички искат да победят, а през 1992 Менсъл е толкова силен, че осигурява първата Световна титла на Renault още през август.
Бившият заводски пилот Прост се присъединява към Williams през 1993 и също печели титлата преди да се оттегли. Следват още шампиони: Деймън Хил през 1996 и Жак Вилньов през 1997. Williams-Renault печели и титлата при конструкторите през 1992, 1993, 1994, 1996 и 1997.
Извън F1, Williams и Renault си сътрудничат в проект за туристически автомобили, който изкарва Renault Laguna в British Touring Car Championship. Успехът идва бързо и през 1997 Renault печели титлите при пилотите, конструкторите и отборите. Партньорството стои зад проектирането и конструирането на легендарния Renault Clio Williams, един от най-ценените горещи хечбеци за поколение.
През 1995 Renault разширява обвързаността си с F1 чрез сътрудничеството с отбора на Benetton. Същата година Михаел Шумахер печели шампионата, а Benetton титлата при конструкторите – гарантирайки, че с двата си партньора Renault печели шест последователни титли между 1992 и 1997. Между 1995 и 1997 година двигателите Renault печелят 74% от състезания.
В края на 1997 Renault официално се оттегля от Формула 1. Williams, Benetton и впоследствие новият отбор BAR използват базирани на Renault двигатели, разработвани под имената Supertec, Mecachrome и Playlife, а работата продължава в малка развойна клетка във Вири.
Отново, официалното отсъствие на Renault ще бъде кратко. В началото на 2001 официално се обявява, че компанията е купила отбора на Benetton и ще се върне като заводски отбор. Името на Renault се връща като доставчик на двигатели през същия сезон, а през 2002 отборът е прероден като Renault F1 Team. Развойният отдел за шасито продължава да е базиран в Енстоун, Великобритания, който работи в тясна връзка с двигателния департамент във Вири.
През 2003 Фернандо Алонсо носи на новия отбор първи полпозишън в Малайзия, след което, в Унгария, идва и първата победа за младия испанец и отбора. На следващата година Ярно Трули осигурява победата за отбора в най-престижното състезание през годината, това в Монако.
През 2005 Алонсо е най-бързият пилот. Испанецът печели първата си шампионска титла и осигурява титлата при конструкторите за отбора си. Независимо от огромната промяна през 2006, когато V10 двигателите са заменени от V8 мотори, отборът запазва инерцията и отново печели двете титли.
Доставката на двигатели за други отбори е дългогодишна политика на Renault. През 2007 се създава ново партьорство с тима на Red Bull Racing.
Тъмносините болиди скоро се изкачват на стартовата решетка и през 2009 Себастиан Фетел носи на RBR първата победа и осигурява второ място в класирането при конструкторите. През 2010 и двамата пилоти са претенденти за титлата от първия старт на сезона. В края му Фетел триумфира като най-младият шампион в историята на спорта, докато Red Bull-Renault печели Световната титла при конструкторите.
През 2010 Renault започва процес на оттегляне от собственост в едноименния отбор. Сезон 2011 бележи зората на нова глава в историята на компанията, която се завръща към основния си бизнес на доставчик на двигатели, продавайки останалите си акции в Renault F1 Team. Съгласно новата си собственост, сега екипът е известен като Lotus Renault GP, а Renault снабдява с двигатели и отбора Team Lotus.
Междувременно се оказва, че Себастиан Фетел не може да бъде спрян. Германецът чупи рекорди, осигурявайки си втората титла четири старта преди края на шампионата. Renault задвижва Red Bull Racing към втората конструкторска титла.
През 2012 Renault продължава успешното си партньорство с Red Bull, а Фетел става най-младият в историята трикратен световен шампион. Отборът също става троен световен шампион при конструкторите, присъединявайки се към елита на отборите, печелили титлата три пъти. Lotus Renault GP е ребрандиран като Lotus F1 Team и надлежно се връща към победите с прекрасния успех в Абу Даби, докато Williams F1 Team се връща към двигателите Renault за пръв път от 1997. Само пет състезания по-късно новите-стари партньори се поздравявят с успеха, след като Пастор Малдонадо печели GP на Испания. Наред с Caterham F1 Team, под което име се прекръсти Team Lotus, четирите задвижвани от Renault отбора завършиха в Топ 10 в класирането при конструкторите с общ сбор от 839 точки и девет победи, най-успешният сезон на Renault до момента.
Очаквайте продължение.
