Искането на референдум за еврото противоречи на конституцията

Пак някой нещо не е разбрал:

- „Суверенитетът“ не е свързан с и не е „предаден“ с въвеждането на еврото.

- Преотстъпването на „суверенитет“ от централните банки на страните членки на Европейската икономическа общност (ЕИО) е де факто реалност от 1979 година, когато тези страни започват да използват ЕКЮ-то като счетоводна единица, основана на разменните ѝ курсове спрямо валутите на отделните страни.

- Междувременно ЕИО се превръща в Европейски съюз (ЕС) на 1 ноември 1993 г. и приема нови страни. За тях първо ЕКЮ-то, а след това и разменният механизъм са вече даденост. Но има някои важни подробности.

- Този разменен механизъм е в основата на еврозоната от 1 януари 1999 г. насам.

- И разменният механизъм, и еврото са даденост, заварено положение за новите страни членки на ЕС, за старите като Дания, Швеция и други даденост е само разменният механизъм.

- Преговорите за членство на новите страни започват през 1998-1999 г. при вече действащ паричен съюз (т.е. еврозона) на основното ядро страни, които вече са част от ЕС. Затова и разменният механизъм е част от договорите за членство.

- С договорите си за членство, присъединилите се към ЕС след 2004 г. приемат завареното положение, погледнато общо, но и в посочените два конкретни смисъла.

- Те имат свободата да решат кога точно да се включат в еврозоната.

- Искането на референдум за членство в еврозоната е всъщност идея за преразглеждане на договора за членство в ЕС. Това би противоречало на Конституцията.

- Провеждането на такъв референдум и дори абстрактно възможното решение да не бъде одобрено членството на България в еврозоната, не означава нито че ще бъде запазен някакъв суверенитет на действителната парична политика на БНБ, нито че този суверенитет би бил нещо добро.

- Историческият опит на България свидетелства, че БНБ много рядко е имала чиста международна независимост на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на практика непостижимо.

- Едно от историческите издания на БНБ показва (автор на тази част Румен Аврамов), че докъм Първата световна война БНБ търси паричен или метален стандарт, към който за се „закачи“.

- След тази война БНБ е нещо като „валутен съвет“, управляван от чужденци.

- Малцина са възмутени от този факт. Преди Втората световна война левът стават част от клиринговите разплащания на марката на Третия райх, а след нея – на клиринговата система на съветската рубла. (Отново няма ропот по повод суверенитета на БНБ.)

- През всичките тези години винаги е имало проблеми и с банковия надзор, освен през 1944-1989 г. - защото тогава надзорът не е банков.

- За тези, които не знаят: най-вероятната и действителна причина за смъртната присъда на Трайчо Костов (сам главен виновник за държавния терор след септември 1944 г.) е обстоятелството, че смята нуждите на страната от средства за възстановяване след войната не в рубли, а в щатски долари.

- "Независимата" парична политика за целия период от 1944 до 1991 г. е суверенна (свободна) спрямо и само нормалната логика на централното банкиране.

- Като част от зоната на рублата, разменният курс спрямо конвертируемите валути е по-скоро фикция; през февруари-март 1990 г. независимият курс на лева към долара на САЩ се оказва около 18 пъти по-нисък от пазарния.

- През 1989-1991 г. БНБ продължава да бъде напълно зависима от правителството до януари 1991 г.

- До края на 1994 г. БНБ е относително суверенна спрямо партийното мнозинство в парламента; след 5 май 1995 г. бързо става напълно зависима от политиките на правителството. Това не означава, че политиката й е здравословна и че няма неформално влияние от страна на политиците и пряко въздействие от политиките на правителствата от онзи период.

- След 1-ви март и особено след 1-ви юли 1997 г. до сега е може би най-дългият период не независимост на централната банка на България.

Някои изводи

Ако трябва да направя няколко заключения от казаното дотук, ще посоча следното, без претенция за изчерпателност.

1. След преобразуването на БНБ в паричен съвет през 1997 година, настъпва най-дългият период на действителна независимост на централната банка в историята на България.
2. В годините сред това БНБ действа като основен фактор за най-дългия период на икономически растеж, здраве на публичните финанси и общо за всички благосъстояние.
3. Винаги е било възможно да отидеш "за риба" или да береш билки, с който и да е управител или член на БНБ, особено ако си български собственик или управител на банка. Освен фиксирането на разменния курс към германската марка и съответно еврото, изключително важни са забраните за финансиране на правителството и банките.
4. Сега БНБ може да избира в чия валута и книжа да държи резерва на левовете в обръщение.
5. След 1997 г. досега е периодът на най-голяма и продължителна свобода на централната банка след 1879 г.
6. Суверенитет на БНБ може и да няма, но това не означава липса на суверенитет на страната.
7. Най-важен е суверенитетът на хората от техните избраници в политиката. Затова металният или някакъв подобен на металния стандарт в паричната политика е най-добрия вариант, ако централната банка не спасява (финансира) правителството и банките.
8. Казаното тук накрая за БНБ важи и за ЕЦБ.
9. Спорът за „цивилизационния“ избор е донякъде измислен. От една страна, той вече е направен. От друга - за двата файтона про-руски партии и политици, членството в НАТО и ЕС е от жизнена важност. Без първото те биха имали по-малко възможности да помагат на Кремъл, без второто членство те не биха могли да пречат на съседите. От трета страна, има една много важна разлика между тези партии тук и в Унгария: там те взимат от Руската федерация и продават на запад; в България замисълът винаги от 1981 г. насам е бил правителствата да вземат на заем от Запада, за да плащат на изток, на руски държавни компании. Погледнато счетоводно, ЕС и страните от западните Балкани са приход за българската икономика, а „Русия“ е разход. От четвърта страна, съревнованието между партиите и политиците от тези два файтона, намалява цената и почти нищо не струва на Кремъл.

Анализът е на Красен Станчев, публикуван в Клуб Z.

Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски".