Първото правило при земетресение е да не се бяга, а да се застане на най-сигурното място в жилището. Стълбището не е безопасно място. Най-добре е да се застане под или до носеща, здрава стена. Да не се застава близо до падащи мебели и предмети. Може да се застане и под маса. Тези съвети даде инж. Димитър Куманов в ефира на Нова телевизия.
"В панелките застанете под входната врата, в антрето на апартамента, под масата. Не стойте на площадката, тя е несигурна", коментира той.
Съвети какво да правим при земетресение даде и журналистът Григор Лилов. "Ако не можете да излезете за тридесетина секунди от дома си, не се и опитвайте. Освен това помнете, че при земетресения придвижването е около два пъти по-бавно от нормалното. Следователно от третия етаж вкл. и нагоре няма смисъл да се бяга. Но след първи силен трус, ако има пауза, веднага напуснете сградата", пише той в профила си във Facebook.
Лилов съветва още, ако сме на етаж, близко до покрива, да бягаме към него. "Застанете там, където се срещат две бетонни стени или до най-стабилната и голяма носеща колона", добавя той и посочва, че обикновено такова място има в банята. Целта е да сме в кухина, при евентуално сриване.
Освен това Лилов изрично посочва, че ако сме затрупани под отломки трябва да сложим на устата и носа си някакъв парцал. Ако можем, да го мокрим, ако имаме мобилен телефон - да не бързаме да звъним, а да изчакаме дори няколко часа, за да сме сигурни, че има мрежа и няма да хабим батерията напразно. И в никакъв случай да не се мъчим да излезем сами, ако не виждаме светлина, защото при повече отломки можем да предизвикаме допълнително срутване, ако опитаме да разчистваме.
Инж. Димитър Куманов обясни, че има сгради, които са проектирани да издържат на силни земетресения. „Няма анализ за това какво ще стане със сградите в София при силен трус. Никой не може да каже на какъв магнитуд ще издържат нашите сгради. Една част от тях са тухлени, стабилни и са издържали земетресение назад в годините“, обясни той.
Експертът заяви още, че масово не се спазват изискванията за сеизмичност при новото строителство. „При панелните сгради проблемът е, че те са много амортизирани от ремонти, къртения, дупчения, дори премахване на стени. Никой не може да каже каква е сигурността при тях“, обясни той.
По думите му магнитутът не е най-важният критерий за разрушенията, а направленията и амплитудата, с които се мести земята и люлее сградите.
"Масово, за съжаление, дори в новото строителство, се правят компромиси със сигурността", изтъкна той.
"България е далеч от Анадолския разлом. Възможно е вторичните трусове да бъдат с голяма сила, както и огромно множество от по-малки трусове, които са по-слаби, което и наблюдаваме в ситуацията на Турция", каза доц. Ирена Александрова.
"У нас в момента има затишие на високи магнитути. Това не значи, че няма земетресения. Постоянно има. Те разтоварват енергията, но къде се натрупва тя, в коя част от разломната структура и кога ще се случи трус с по-висок магнитут, не можем да кажем. Все още науката не може да отговори на въпроса кога ще се случи дадено земетресение", посочи тя.
ОЩЕ: Доц. Трифонова: Никой не може да прогнозира точно кога ще се случи земетресение
