Според последния годишен евродоклад за качеството на водите за къпане малко над 85% от наблюдаваните през миналата година места на Стария континент са отговаряли на най-високите и най-строгите стандарти на Европейския съюз за „отлично“ качество по отношение на чистотата на водата. По този показател България се нарежда на предпоследно място, след нас е само Полша.
Замърсяването на водите с фекални бактерии продължава да представлява риск за човешкото здраве, особено когато такова замърсяване се среща в местата за къпане, пише още в доклада. Основните източници на замърсяване са отпадните води и водите, оттичащи се от стопанства и земеделски земи. Това замърсяване се увеличава по време на проливни дъждове и наводнения поради препълване на канализационната мрежа и отмиване на замърсените отпадни води в реките и моретата.
Всички държави членки на Евросъюза осъществяват наблюдение на местата си за къпане в съответствие с разпоредбите на Директивата на Съюза относно водите за къпане, сочи още докладът, коментиран от БНР.
Често се говори за презастрояване, за нарушаване на целостта на дюните, за нерегламентирано къмпиране, но не така често се засяга темата за вредата, която човекът нанася на черноморската вода.
80% от отпадъците в морето са с наземен произход
„Антропогенният ефект, който създаваме ние, хората, е проблемът. Отпадъците в морето са 80% с наземен произход". Това каза в интервю за предаването „Нощен Хоризонт" Мирослава Робинсън, началник на отдел „Опазване на морските води и акватории" в Басейновата дирекция „Черноморския район". По думите ѝ морските води най-често се замърсяват от дейности по брега – хората изхвърлят свободно отпадъците си, особено пластмаса, заведенията също не пазят чистота, хотелите и атракционите също оставят своята следа.
„Отпадъците влизат по различен начин в морската среда, включително от атракционите, от туристите по плажовете. Големият процент са пластмасовите отпадъци. Националният мониторинг за морски отпадъци по плажните ивици показва – намаляваща тенденция на количествата отпадъци – за 2017 година почти 73 000 броя отпадъци са събрани по десетте плажни ивици от Дуранкулак до устието на Велека, а за 2018 година – 50 000 броя… Качеството на водата по крайбрежието се подобрява заради извеждането на заустяванията на канализационните системи извън зоните за къпане и реконструкцията и модернизацията на пречиствателните станции“.
Подобрение в състоянието на Черно море
Първата от общо шест експедиции, планирани за тази година в рамките на мониторинга за чистотата на Черно море, е приключила. Тази година фокусът е върху състоянието и концентрацията на специфични замърсители и приоритетни вещества, задължителни елементи от рамковата директива. Според проф. д-р Снежана Мончева, директор на Института по океанология, и според резултатите от пробите параметрите се подобряват:
„Определено има подобрение в състоянието на Черно море. Това е благодарение на европейските директиви основно по отношение на река Дунав и на мерките, взети по осъвременяване и построяване на нови пречиствателни станции. Нещата не са идеални, има още проблеми. Концентрацията на биогенните елементи е значително по-ниска, но проблемът с морските отпадъци свети в червено - пластмасата“.
Моряците виждат все по-мръсно море
Любчо Панайотов е старши помощник капитан на изследователския кораб „Академик" на Института по океанология. Корабът се върна от първата за сезона експедиция, посветена на чистотата на водата в Черно море. Днес, 3 август, заминава на втора експедиция за вземане на проби от водата.
„По-мръсно става морето. Плават хладилници… в моята практика виждам за втори път такова чудо. Корабите са най-големите замърсители, така се води, не че и бреговите не са… На кораба има различни съдове за разделно събиране на отпадъците… Смятам, че има промяна в дисциплината и в съзнанието – дали да хвърля в морето“.
Черно море е уязвим воден басейн
Димитър Попов от сдружение „Зелени Балкани“ участва в най-мащабното проучване на Черно море за морски бозайници. Проучването е част от проект за прилагането на рамковата директива за морска стратегия в Черно море чрез създаване на регионална система за мониторинг на китоподобните и мониторинг на шума за постигане на добро екологично състояние. Два екипа с осем участници от четири черноморски държави прелетяха над 7 000 км трансекти на височина 180 метра.
„В последно време се обръща все по-голямо внимание на шума, тъй като в морска среда той оказва влияние върху организмите, които я обитават. Черно море е с доста специфични видове, някои от тях са ендемични, най-вече растителните. То е уязвимо море и има нужда от грижи“, сподели Попов. По думите му водата в южното ни Черноморие е по-мръсна, което се дължи на факта, че в тази част по крайбрежната ивица има повече застроени места. Според Попов резултатите от доклада на Европейската агенция по околна среда са пряко следствие от презастрояването по морето ни.
„Имахме трансекти, в които не видяхме китоподнобни, но нямаше трансекти, в който да не видим морски отпадъци. Пластмасовите са най-дълготрайни, но има метални, дървени. Голям е приносът на човека. Отпадните води се изливат в морето. Има и сериозни проблеми, предизвикани индиректно от човека – най-вече от корабоплаването и пренасянето на чужди видове… Измяната на биологичния капацитет на Черно море е резултат от човешката дейност и не е възможно нещата да се възстановят. В последните 7-8 години имаше бум на изграждане на пречиствателни станции, но презастрояването изпревари значително изграждането на инфраструктурата. Още по време на проектирането ѝ, пречиствателната станция си губи актуалността. Това е въпрос на регулации. Ако не се спре лавинообразното застрояване и пречиствателните станции няма да решат проблемите“.
Според Димитър Попов има осъзнаване на хората и ако искаме да съществуваме на тази планета по-дълго време, трябва да знаем, че не е неизчерпаем източник на ресурси.
