Театри няма да се закриват, ще се търсят нови решения, но само след публични обсъждания, заяви председателят на Съюза на артистите в България /САБ/ Христо Мутафчиев в Кърджали.
Мутафчиев пристигна в града за среща с членовете на синдиката при местния театър, който е в продължителна криза като още 7 културни институти у нас, но тя се състоя в отсъствието на временния директор Гълъб Бочуков.
С него бяха членът на УС на синдиката Николай Станчев, който отговаря за Южна България и юристката Нина Антова. Още утре сутринта САБ ще настоява пред Министерството на културата да насрочи незабавно конкурс за директор на театъра и ще потърси обяснение за традиционното забавяне на заплатите, стана ясно след многочасовите разговори, информира БГНЕС.
По идея на синдикалистите в Кърджали ще се инициира кръгла маса за обсъждане на проблемите в театралната реформа, поне 2 месеца са необходими за подготовката й. Стара идея на САБ е да се организира дискусия за създаване на Закон за театъра, както и за регламентирана забрана в отделните нормативни актове да се назначават временно изпълняващи длъжността мениджър на театър.
Намерението на синдиката е да се инициира допитване за необходимостта от изработването на такъв закон, тъй като в сега действащия Закон за закрила и развитие на културата театърът е само част. „По времето на Стефан Стамболов е прилаган Закон за субсидиране и стимулиране на всеобщата и всестранна просвета на населението чрез училищата, науките, театрите и литературата.
В него е имало един текст, според който българските театрални трупи пътуват безплатно по държавните железници в цяла България, за да разнасят просвета. Това е било много хубаво за времето си, но сега е пожелателно, защото БДЖ фалира.
Но пък имаме вериги за горива, на които чрез държавна политика може да се предложат лимити за определени театри, които да ползват бензиностанциите, с някакви облекчения за тези компании, разбира се. Защото театрите се нуждаят не само от средства за заплати, основният им проблем е как да пътуват. Ние в момента работим по закон за закрила и развитие, не зная от кого се закриляме“, иронично коментира Христо Мутафчиев.
Законът за меценатството не функционира у нас, макар да го има и той не е работещ, защото е направен като Закона за корпоративното облагане, посочи юристката на САБ Нина Антова. А и българският меценат си представя, че като дари 500 лева на театър, те няма да му бъдат обложени с данък, той не си и помисля, че ако подкрепи с 10 000 лева един културен продукт, ще си плати и данъците, допълни Мутафчиев. Според тях обаче работа на парламентарната комисия по културата и на министерството е да се създават работещи закони, наложително е да се промени и Законът за сходните авторски права.
САБ ще настоява и за специален статут на културните институти в районите със слабо развита икономика като Кърджали, Благоевград, Разград, Добрич, Видин и др., за които трябва да се гарантира допълнителна дотация на базата на държавна поръчка, за да бъдат те част от територията на България и от културна гледна точка.
Ако аз бях министър, бих финансирал допълнително театъра в Кърджали да произвежда 60% само българска класика и съвременни български пиеси, за да мотивира подрастващите да говорят на официалния език, но нямам желание да съм министър, уточни Мутафчиев.
„Спекулацията с варианта за открита сцена е във всички медии, САБ няма да позволи да се закриват театри или ако го допуснем, това ще е само през трупа ми. Преди 6 г. не успяха да минат през моя труп, няма да успеят и сега. След настояването на САБ държавата изчисти дефицитите на всички театри в кризисна ситуация, парите никак не са малко – около 3 млн. лева, но със сигурност театърът в Кърджали не е един от тях.
Само Консултативният съвет към Министерството на културата може да каже каква ще бъде съдбата на тези институти. По мое мнение трябва се подходи диференцирано към всеки един от театрите, защото проблемите навсякъде са различни – лош мениджмънт, липса на реална публика поради демографски срив, ниска покупателна способност на населението, а някъде са комбинирани“, посочи още Мутафчиев.
Според него преди да се тръгне към каквито и да били варианти, трябва Министерството на културата да направи детайлно обследване, на базата на което да се обмислят пътищата за стабилизирането. Той бе категоричен, че САБ няма да позволи поправка в Закона за закрила и развитие на културата, без тя да бъде предложена на обществен диспут в цялата гилдия.
Мутафчиев коментира, че в Кърджали проблемът е тежко мениджърски и е предпоставен финансовата невъзможност на потенциалната публика в цялата област. „Най-лошото в случая е, че мениджърският подход към тези проблеми е твърде сбъркан. Нямам отговор защо министерството бави насрочването на конкурса за директор, в Плевен един и същи човек е назначаван три пъти за временно изпълняващ длъжността и не е допускан до шефския пост. Ние като синдикат не можем да се намесваме в решенията на ведомството.
Сегашният директор в Кърджали е назначен временно на поста, за да предложи спасителен план, с който да се излезе от системната проблематика, трупана през последните години, но това не се случи“, уточни той. Според него е необходима е нова стратегия, за да не се стигне до дългова спирала, защото държавата не може да погасява дефицити до безкрайност. Тук са направени съкращения и са анонсирани предстоящи такива, а САБ подписа споразумение, с което се спират всякакви подобни отстранявания от работа през цялата 2016 г., припомни Мутафчиев.
Миналата година синдикатът успя да убеди банка и създаде социален фонд, чрез който с по 100 лева месечно се подпомагат пенсионирани артисти, получаващи пари за старост под прага на бедността. Към него е сформирана и продуцентска дейност , благодарение на която е създаден Клуб „Сребро в косите“. Така възрастните актьори подготвиха спектакъла „А помните ли“ по откъси от различни пиеси, с който ще участват във фестивал. Здравният фонд пък до момента е подпомогнал над 200 души безвъзмездно.
