Франция е на път да увеличи правата на хомосексуалните, разрешавайки им да влизат в брачен съюз. Мненията по въпроса в Европа обаче са коренно противоположни. А кризата само подхранва консервативните традиции.
Свобода, равенство, братство - това са либералните принципи на Френската република. Но за да остане вярна на принципите си и в сферата на хомосексуалните съжителства, Франция има да наваксва - въвеждайки пълна равнопоставеност между хетеро и хомосексуалните партньорства. Например по отношение на наследствените права и правата за осиновяване.
Внесеният от социалистите законопроект предизвика остри протести от страна на консервативната опозиция и католическата църква. И както показаха протестите - сред определени части от френското общество хомосексуалността се натъква по-скоро на съпротива. "Обществото има нужда от изкупителна жертва, защото е объркано, гневно и разочаровано", казва Евелин Паради от Международната асоциация на лесбийките, гейовете и транссексуалните в Брюксел.
Тя подчертава, че агресивните демонстрации във Франция са огледало на несигурността в обществото - в смутни времена традиционните ценности като брака и класическото семейство добиват по-голямо значение. "Промените в Европа се осъществяват много бързо - през последните десет години бе въведен не само антидискриминационният закон, но и бяха предоставени повече права на хомосексуалните при браковете и осиновяването. Това е драматично разминаване, защото манталитетът на населението не се променя със същата скорост", обяснява Евелин Паради.
Табу ли е интеграцията?
Еднополовите бракове са забранени в много от европейските страни. Само седем държави, сред които Дания, Исландия и Испания, разрешават хомосескуалните бракове. В либералните страни-членки на Европейския съюз е въведено т.нар. съжителство на семейни начала, като всяка държава сама определя правата и задълженията при този вид връзка.
Оттам нататък се стига до значителни различия между страните-членки на ЕС, особено по отношение на данъчните въпроси, правата за осиновяване и наследствените права. Драстичен пример в това отношение са подчертано католическите страни като Италия и Полша. Те отдавна са членки на Европейския съюз, но изостават по въпросите на равнопоставеността на хомосексуалните двойки. И двете държави толерират съвместното съжителство, но не признават взаимната отговорност на хомосексуалните.
Какви са в такъв случай границите на европейската толерантност? Депутатът от Християндемократическия съюз Йенс Шпан настоява хомосексуалните да получат повече права, но смята, че въвеждането на общи правила от страна на Брюксел би било фатално. "Подобен ход по-скоро ще насърчи протеста и недоволството и няма да срещне широко разбиране. В обществата на повечето страни от Източна и Югоизточна Европа хомосексуалността е тема табу", споделя той.
В Румъния не е като в Холандия
Един от основните принципи на Европейския съюз е свободният избор на местоживеене на европейските граждани. Поради това Европейската комисия и Международната асоциация на лесбийките, гейовете и транссексуалните подлагат на критики ограниченията за придвижване на хомосексуалните двойки в Европа.
В Холандия, например, еднополовите партньори имат равни права с хетеросексуалните двойки. Но какво би станало ако холандско хомосексуално семейство се пресели в Румъния? Там подобна двойка няма да бъде призната за семейство и няма да има същата сигурност както в Холандия. "Това е очевидна дискриминация и насилие срещу правата на европейския гражданин", заключава Евелин Паради.
Източник: Дойче веле
