Реставрацията на Ларгото е една голяма бутафория, която маскира непрозрачното усвояване на европейски средства. Това заяви Манол Глишев, който е сред участниците от гражданската квота в работна група, свикана от Министерство на културата, за да се контролира изпълнението на реставрацията на римските стени в Ларгото, предаде БГНЕС.
Още от самото начало става ясно, че от членовете на работната група се очаква да извършват контрола на реставрацията, при положение, че в групата не участват експерти, което буди съмнение за смисъла от цялата група сред членовете й.
В същото време в работната група липсват документи за извършената реставрация и не може да се сравни заданието по проект и изпълнението. Интересен въпрос е и защо фокусът в работата на въпросната група пада върху изпълнението на реставрацията, а не доколко е уместно архитектурното проектиране, стана ясно от Мария Щурова, която също е част от гражданската квота в работната група.
Проблемът, според Манол Глишев е, че след две години липса на действие, е започнала трескава строителна работа тази година и са “израснали огромни зидове, които са над реставрационните 60-70 см”. Тези зидове на места стигат до над 1.5 м. “Това е една архитектурна дейност, свързана единствено с естетиката на проектанта”, заяви той.
Според него в района на църквата “Св. Петка Самарджийска” се извършва безогледно строителство, както и “подмладяване” на останалите по-ниски части от зидовете. Най-големият видим проблем, е че издигането на зида става със съвременни тухли. “Пред нас се издига една бутафория”, посочи Глишев и допълни, че бутафорията може да има място в оперно представление, което не претендира за историчност, а за зрелищност, каза той.
Глишев заяви и че трябва да се прави разлика между консервация и реставрация, между архитектурно изследване и архитектурно надграждане.
Не за подценяване е и проблемът със стойността на проекта. Стойността на проекта е 15.3 млн. лв., от които 12.8 млн. лв. са финансирани от ЕС, а 2.3 млн. са съфинансирани. При разбор на планираните средства става ясно, че едни 2.9 млн. лв. остават без аргумент за какво ще бъдат изхарчени. Освен това ако се направи сравнение на този проект с други, става видно колко раздута е цялата сума.
Подобен проект в Хърватия за реставрация на крепостни стени струва 1.66 млн. евро. В Кипър за поправка на стари каменни улици и реставрация на стари фасади са похарчени 5.4 млн. евро, а в Гърция за реставрация на цяло селище, включващо и реставрация на византийски църкви, са похарчени 1.3 млн. евро.
Искането на членовете на работната група е да има много по-голяма прозрачност, а Министерство на културата да пуска документите, свързани с тези проекти на сайта си, както и да организира обществени дискусии, представящи намеренията на проектиращите за бъдещето и визията на обектите.
