Днес в деловодството на Народното събрание ще бъде внесена подписка от граждани с предложение за промяна на Закона за ветеринарномедицинската дейност, където да бъде посочено, че не се допуска отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в България.
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Внасянето на подписката ще бъде придружено от демонстрация, която започва в 12 ч. пред парламента. По закон в рамките на 3 месеца предложението трябва да бъде разгледано.
През септември очакваме по-динамично развитие на събитията, каза в интервю за предаването „Преди всички“ Петя Алтимирска – председател на Инициативния комитет на Гражданската инициатива за забрана на добива на ценни кожи в България. По думите ѝ до момента подписалите се са над 50 хил., като събирането на подписи продължава.
Тя посочи данни към края на миналата година: „Официално в България съществуват 3 ферми. 2 от тях работят. Голямата ферма, в която се отглеждат стотици животни, само за миналата година там са убити над 100 хил. животни, а са отглеждани 120 хил. Капацитетът на тази ферма цели да постигне 400 хил. животни на година. Това е много голямо количество дори за страните, в които има по-дълъг процес на производство, тези ферми съществуват доста отдавна. Тези 2 или 3 ферми в България са достатъчни, за да причинят всички щети, които ние наблюдаваме и които се случват на другите места“.
Още: След проверки на БАБХ: Затвориха заведения в популярни курорти
Още: В 12 села в област Смолян няма ток заради снега
Хората вече не искат да ползват такива продукти, смята Алтимирска и обясни:
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
„Основният проблем е с животните – с насилието, експлоатацията, излишното страдание. Това може да се предотврати. Другото, което се предотвратява, е заплахата за биоразнообразието – това, че животните, които се отглеждат, са екологичен проблем, те са проблем за биоразнообразието и за замърсяването на природата“.
Алтимирска отбеляза също, че тази практика е забранена в 16 страни.
