"През последните месеци културният сектор на Република България беше разтресен от поредица скандали. Тези скандали дойдоха много навреме, за да ни напомнят що е то култура, каква е ролята на културата и защо и с какво дейците на културата са важни, кое ги отличава от другите хора" – с тези думи министърът на културата Найден Тодоров обяви официалното начало на церемонията по връчване на наградите "Златен век" на Министерството на културата в галерия "Средец". Традиция стана отличията да се връчват освен за 24 май и по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
Още: Изплащат паричните обезщетения за майчинство
Още: София посреща Нова година с концерт и светлинно шоу
Министър Тодоров сподели реплика, която наскоро е дочул и която според него е в синхрон с настоящата изложба на стъкло в галерия "Средец": "Душата на твореца и неговият талант са като стъкло, като кристал – крехък, лесно чуплив. Но когато има добър фундамент, ни осветява с призмата на всичките възможни красиви цветове и ние можем да почувстваме всички онези светове, които хората на изкуството ни представят".
Маестро Тодоров каза още, че днешният ден е посветен на утрешния – буквално и преносно. "Преди 102 години България взима решение да празнува на 1 ноември Деня на народните будители. Защо народни будители, кои са тези народни будители? Кому са нужни? Заспал ли е народът, че има нужда от тях? Народните будители са именно онези хора на културата, които не се поддават на битовизма, чийто талант пречупва светлината и я насочва към всички нас. Народните будители са онези хора, които придават смисъл на съществуването на нашата нация. Те осветяват пътя ни напред", посочи още министър Тодоров.
Още: Найден Тодоров връчи цигулки на 300 години на Лия Петрова и Светлин Русев (СНИМКИ)
Още: Кой има имен ден днес, 31 декември 2024 г. Честито!
Още: Най-важните новини за деня: 30 декември 2024 г.
Той изтъкна, че не е случайно, че тези награди посвещаваме именно на хората на изкуството и на културата, които са будителите на нашето време; тези, заради които нашата нация няма да заспи. "Много съм горд, че съм тук сред Вас днес и че ще имам възможността да поздравя част от будителите на нашето време с наградите на Министерството на културата", каза още министър Тодоров, преди да пристъпи към официалното награждаване.
Пълен списък на наградените
Още: Прогноза за времето - 31 декември 2024 г. (вторник)
Още: Започва ремонт на жп надлеза на бул. „Европа“ в Ямбол
С Награда на Министерството на културата "Златен век" – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Още: Министърът на културата инициира срещи за прекратяване на лошите практики в сектора
Още: Защо други църкви в България не могат да се наричат православни? Гръцки митрополит защитава БПЦ
Още: Над 250 оферти от целия асортимент на Kaufland за новогодишната нощ
Красимира Колдамова - по повод нейния 85-годишен юбилей и заради големия ѝ принос към българското балетно изкуство и българската култура.
Райна Кабаиванска - оперна певица с международно признание, с огромен принос в развитието на вокалното изкуство по целия свят.
Проф. Димо Димов - за изключителния му принос за развитието и популяризирането на българската култура и идентичност, за основаването на квартет "Димов", за създаването на Празници на изкуствата "Аполония".
Акад. Васил Казанджиев - във връзка с 90-годишнината от рождението му и за огромния му принос към българската култура като композитор във всички музикални жанрове, диригент с огромни заслуги към интерпретацията и звукозаписа на български автори, педадог, възпитал плеяда изтъкнати диригенти.
Още: Георги Господинов бе удостоен с Ордена за изкуство и литература на Франция (СНИМКИ)
Доц. д-р Костадин Кисьов - в продължение на над 40 години доц. Кисьов работи активно и всеотдайно като археолог, учен и музеен специалист. Под негово ръководство Регионалният археологически музей в Пловдив е един от най-модерните и представителни български музеи с разнообразни постоянни и временни изложби.
Георги Господинов - най-превежданият и най-награждаваният извън България български писател. Първият българин, носител на литературната награда "Букър" за своя роман "Времеубежище". Носител е на множество други престижни литературни награди в България и Европа. Наскоро стана и Кавалер на Ордена за изкуството и литературата на Франция. Негови стихотворения са включени в редица международни антологии и са преведени на различни езици.
Благовеста Касабова - Изтъкнат историк, критик и изследовател на националните литературни процеси. Автор на документално-биографични книги. Има дългогодишна дейност в ръководството на Съюза на българските писатели.
Калуди Калудов - за многостранната му дейност и международно признание като оперен певец, общественик, педагог.
Алцек Мишев - има забележителна международна кариера. В книгата "Европа-Америка – Различните авангарди", публикувана от Франко Мария Ричи през 1976 г., Акиле Бонито Олива го определя като един от тридесетте най-представителни художници в Европа.
Проф. Людмила Дончева-Петкова - тя е сред най-задълбочените изследователи на Ранното българско средновековие, учен с международна известност. Повече от 35 години проучва района на западната крепостна стена в първата българска столица Плиска. Години наред изследва важни археологически паметници в Добруджа.
С награда на Министерството на културата "Златен век" - звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Самуел Финци - изявен актьор, звезда на немската театрална сцена, снимал се в десетки игрални филми.
Едвин Сугарев - автор на стихосбирки, роман и монографии, свързани с българската литературна история. Доктор на филологическите науки с дългогодишна изследователска дейност, както и ръководител на множество изследователски проекти. Един от водещите поети на 80-те години. Народен представител в три парламента, участник в неформални групи срещу режима на Тодор Живков. Пионер на българския самиздат като издател и редактор.
Мая Вапцарова - член на Асоциация на Българските филмови продуценти, Съюза на филмовите дейци, Съюза на българските журналисти и Съюза на българските писатели. Член на регулаторния орган СЕМ. Президент и главен редактор на вестник "Македония днес". Има дългогодишна режисьорска и драматургична дейност, както и работа като художествен ръководител в "Българско видео". Автор на редица книги. Носител на национални и международни награди включително и награда на Министерство на културата "Златен век".
Васил Димитров - за активната му професионална и обществена дейност, мениджърската му работа като създател на единственото ефирно радио за класическа музика у нас, продуцентската му дейност, свързана с реализацията на значими концертни събития, за приноса му в популяризирането на българската култура и изкуство.
Проф. Константин Шопов - първи директор на НУФИ "Широка лъка", основател на Северняшкия ансамбъл - гр. Плевен, на първите Орфееви празници, на ДЮФА "Тракийче", ансамбъл "Росна китка", на първия клас по народни музикални инструменти към НУИ "П. Пипков" – Плевен.
Румен Джуров - дългогодишен служител на МК, държавен експерт с над 40-годишна работа в системата на МК, за активната му работа в учебно-образователния и художествено-творчески процес в националните училища по изкуствата и по културата, за внедряване на практики и стратегии, за подкрепата за децата с изявени дарби, разработване на нови учебни програми и методологии.
Никола Петков - сред най-уважаваните режисьори на българския театър, с над 120 театрални постановки, сценарии за игрални филми, носител на множество награди, автор на две книги.
Боряна Сечанова - за високите ѝ професионални постижения на сцените в България и по света, за работата ѝ като дългогодишен директор на балет "Арабеск".
Райчо Христов - по повод 75-годишния му юбилей, съгласно решение на УС на Съюза на българските композитори, за активната му диригентска дейност, за създаването на камерен оркестър "Орфей", който е сред водещите камерни ансамбли в страната.
Анита Тарасевич-Дойнова - има дългогодишна дейност като редактор на "Читалищен вестник" с редица литературни публикации и авторски книги. Има престижни награди, свързани с работата и с читалищата, както и за издадени нейни книги за деца и възрастни. Член е на Съюза на българските писатели.
Почетен знак "Златен век" – печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Инж. Любозар Фратев - има активна ангажираност с дейността на редица обществени, граждански и бизнес организации и съществен принос в популяризирането на град Пловдив като туристическа и културна дестинация. Дългогодишен активен член на Консултативния съвет по туризъм на Община Пловдив. Включва се в инициативи за възстановяването на Драматичен театър - Пловдив след пожар и създаването на Театрален музей. Почетен гражданин е на град Пловдив и получава и Почетния знак на Президента на Република България.
Недялка Трайкова - развива читалищна и културна дейност като дългогодишен председател на НЧ "Постоянство -1856"- гр. Лом. Дългогодишна учителска дейност в гр. Лом с редица награди и отличия включително Орден "Кирил и Методий" и Почетен знак на Президента на Република България. Народен представител в 36-то Народно събрание.
Кирил Назъров - Дългогодишен председател на Секция "Детско-юношеска литература" към Съюза на българските писатели. Председател на Читалище "Светлина" - гара Елин Пелин, председател на литературен клуб "Димчо Дебелянов" - Елин Пелин.
Павлина Павлова - развива активна журналистическа дейност в Българско национално радио. Автор е на многобройни книги с поезия и проза, част от които са от фондовете на големи световни библиотеки.
Димитър Стоименов – работи дълги години в архивната сфера на различни позиции. Доказан професионалист с дългогодишен опит в множество от дейностите, които се извършват в Държавна агенция "Архиви", както и в работата си в областта на сфрагистиката и картографията.
Асен Владимиров - във връзка с навършване на кръгла годишнина и значителния му творчески и професионален принос за развитието на българското филмово изкуство, както и във връзка с неговата 70-годишнина и активна творческа и обществена дейност.
Надя Ботева Петрова - във връзка с нейния 60-годишен юбилей и богатата ѝ творческа дейност като поп и джаз певица, педагог, продуцент, както и за заслугите ѝ към българската музикална култура и инициирането на множество национални инициативи.
Данчо Балджиев – Валди - изявен илюзионист, артист - будител, изнесъл над 10 000 спектакъла, гостувал по цял свят, носител на множество международни награди, в това число и на САБ – "Икар" 2019, с дългогодишна преподавателска дейност.
С почетен знак "Златен век" – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Бойка Серафимова - развива дългогодишна читалищна дейност и участие в различни културни проекти в гр. Монтана. Председател на Областен читалищен съвет - гр. Монтана и читалищен секретар на НЧ "Разум – 1883" гр. Монтана.
Анна Парапунова - има дългогодишна читалищна дейност в община Банско. Член е на Върховен читалищен съвет към Съюза на народните читалища. Секретар и художествен ръководител е на НЧ "Димитър Благоев - 1925" гр. Добринище.
Петко Каневски - Петко Каневски е автор на редица стихове, поетични книги и сборници с фейлетони. Член на Съюза на българските писатели и е председател на Дружество на писателите "Пеньо Пенев" - гр. Димитровград. От 2012 г. е директор на Градска библиотека "Пеньо Пенев" - гр. Димитровград.
Владимир Арденски - журналист, писател и радетел на каузата за принадлежността на българските мохамедани към българския народ, както и същността им на българи. Работи и като репортер на Българското национално радио. Съосновател на списание "Родопи" - трибуна на изява на художествено-творческата интелигенция от средите на българите мохамедани. По негови сценарии са снимани филми за Родопите и са излъчвани по БНТ.
Калина Канева - журналист и писател. Активен радетел на историческата истина, както и изследовател на живота и дейността на Н. П. Граф Игнатиев и академик Дмитрий Лихачов. Автор на статии, изследвания, репортажи, очерци в много списания и вестници на български и руски език. Сценарист на документални телевизионни филми, както и автор на фотодокументални изложби.
Данка Георгиева - дългогодишен ръководител, който организира, координира и контролира дейностите по провеждане политиката на ДА "Архиви" в областта на архивното дело и управлението на НАФ, съобразно териториалния обхват на Дирекция "Регионален държавен архив" – гр. Бургас.
Светлана Кръстева - дългогодишен ръководител, който организира, координира и контролира дейностите по провеждане политиката на ДА "Архиви" в областта на архивното дело и управлението на НАФ, съобразно териториалния обхват на Дирекция "Регионален държавен архив" – гр. Видин.
Иванка Гезенко - дългогодишен сценарист на документални филми в Българска национална телевизия. Има над 40 документални изложби, сред които две по международни проекти. Носител на редица награди, грамоти и почетен знак от Държавна агенция "Архиви". Участва в изготвянето на каталози на документи. Дълги години работи в Международна фондация "Св. св. Кирил и Методий" - София.
Доц. д-р Диана Стоянова - има дългогодишна преподавателска дейност в катедра "Културно-историческо наследство и туризъм" при Университета по библиотекознание и информационни технологии. Директор е на Академично издателство "За буквите". Член е на Изпълнителния съвет и на Общото събрание на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.
Владимир Иванов - директор на Исторически музей - Попово от 2020 г. Под негово ръководство е завършена постоянната експозиция на музея, която привлича широк кръг от посетители със своята интерактивност.
С Плакет "Принос в развитие на културата" и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Фолклорен ансамбъл "Тракия" - Ансамбълът има големи заслуги при съхраняване на нематериалното културно наследство, развитието на хореографията върху основата на националните традиции, представянето на самобитния български фолклор зад граница и развитие на международния обмен в България.
Камерен оркестър "Орфей" - във връзка със 50-годишния юбилей на състава, съгласно решение на УС на СБК, за богатата концертна дейност на ансамбъла.
Националното училище за музикални и сценични изкуства "Христина Морфова" - Стара Загора - във връзка с 50 години от създаването на образователната институция.
Национално музикално училище "Любомир Пипков" – София - във връзка със 120-годишния юбилей от създаването на училището.
Регионален етнографски музей на открито "Етър" – Габрово - Тази година се навършват 60 години от създаването на Регионален етнографски музей на открито "Етър". През годините се утвърждава като единствен по рода си музей на открито. Институцията е център за проучване на традиционната култура на балканджиите от прединдустриалното общество до най-новото време.
С ГРАМОТА за постигнати високи творчески резултати и принос към българската култура и по повод 1 ноември, Ден на народните будители, са отличени:
Калинка Стойновска - във връзка с навършване на кръгла годишнина и значителния ѝ творчески и професионален принос за развитието на българското филмово изкуство.
Проф. д-р Венелин Грамадски - във връзка с навършване на кръгла годишнина и значителния му творчески и професионален принос за развитие на българското филмово изкуство.
Иван Коджабашев - дългогодишен журналист и фотожурналист. Бил е фоторепортер и секретар на множество пловдивски печатни издания, като в. "Марица", в. "Глас", в. "Пловдивски общински вестник" и много други. Автор на няколко фотоалбума и "Пловдивски фотоалманах", които проследяват събитията от обществено-политическия живот на гр. Пловдив в продължение на почти 30 години.
Гергана Михайлова - благодарение на усилията и нейния висок професионализъм в последните 10 години РИМ - Пазарджик успешно печели и реализира над 20 проекта на обща стойност 1 200 000 лв., финансирани от: Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Министерство на културата, Национален фонд "Култура" и Агенция за хората с увреждания.
