Страдаме от дефицит на бъдеще, протестът е за изгубения смисъл и хоризонт да се живее и работи тук. Това каза писателят Георги Господинов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Празниците на изкуствата „Аполония“, които се провеждат в Созопол, и представянето на книгата му „Времеубежище“ в рамките на фестивала.
„Паметта и миналото ме интересуваха в този роман и какво се случва, когато светът реши да търси убежище в миналото. Какво се случва, когато бъдещето изведнъж се опразни. И как за различните държави това връщане в миналото може да бъде опасно по различен начин“, посочи той.
„Референдумът за минало никога не свършва добре. Както и рестартът на минало, трябва да се внимава с тези неща. В първите месец-два на пандемията светът като че ли си върна за малко емпатията, чувството за съпричастност, усещането за обща съдба. Струва ми се, че изгубихме всичко това и се намразихме като за последно. Разпадите ни са още по-силни отпреди“, каза още писателят.
По думите му сега в някакъв смисъл този протест дори не е политически, въпреки че всички политически сили ще се опитат да го използват. „Но в основата си той е личен, екзистенциален, ако щете, протест на изгубения смисъл, на изгубения хоризонт да се живее и работи тук. Но е много важен и начинът, по който протестираме. Протестиращите трябва да запазят различието си от тези, срещу които протестират – в езика и в акциите си. И да мислят за следващите стъпки. В романа „Времеубежище“ се разиграва възможна ситуация, в която се отварят вратите на национализма и социализма. Наблюдавайки част от проявите дотук, това става твърде възможно“, добави той.
„Страдаме от дефицит на бъдеще. Преди няколко години направих един проект с табло на летище, в което срещу всички дестинации е изписано Future canceled. Оптимистичният вариант е, че бъдещето може би не е отменено, само е забавено. Зависи от нас. Когато си навън, родното се избистря и очертава болезнено ясно. Писах с цялата си любов и отчаяние, опитвайки се да добавям спасителна ирония и самоирония. Има сцена в Борисовата градина с предизборен митинг на „Юнаците“, една от основните партии, който включва най-дългото българско знаме, носено от над 300 дрона. Знамето изведнъж пада и за малко да задуши облечените в потури и четнически униформи юнаци. И друг митинг, до бившия Партиен дом - на Движението на Соца с повторно вдигане на мавзолея. Един непрекъснат живот във възстановка, който предвиждам скоро съвсем ще ни залее. Дотук я докарахме, казва един от героите, да избираме между национализъм и социализъм“, допълни Господинов
