Лекувани ли са "излекуваните"? Какво ни казват с данните, които се публикуват ежедневно. Защо не се отчитат антигенните тестове и тестовете за антитела при положение, че тези данни се вкарват от лабораториите?
Тези въпроси задава журналистката Генка Шикерова в социалната мрежа Фейсбук.
"Знаете ли, че след 14-ия ден карантина, ако си направите PCR тест и той е положителен пак влизате в карантина, но не е ясно кой ще ви даде болничен.
Ако сте на домашно лечение и на 14-ия ден все още се чувствате зле, пак е същото - трябва да отидете на лекарска комисия.
Въобще кризата се ръководи с мисъл и анализ."
Журналистката публикува и статия със свое разследване, направено за Свободна Европа.
В начина на събиране на данните за заразата има сериозни пропуски. Например, всеки ден се съобщава брой „излекувани“ от COVID-19. Вероятно очаквате това да е броят на хората, които са преминали успешно лечение на коронавирусна инфекция. Оказва се обаче, че това не е точно така. В това определение влизат и хора, които нито са били в болници, нито са преглеждани от лекар. Влизат дори и такива, които изобщо не са пили лекарства, разкрива тя.
Броят на направените PCR тестове също може да не отразява точно реалността, тъй като хора, дали положителни проби в различни лаборатории, могат да бъдат отчетени като различни случаи в статистиката, става ясно още от разследването.
Абсолютният брой на направените PCR тестове от началото на епидемията наближава един милион, пише в информационния портал. Всеки ден се съобщават и данни за „нови случаи“ и се извежда процентно съотношение спрямо общия брой тестове. Това би трябвало да дава информация за разпространението на епидемията сред хората, но на практика не дава тази информация.
Следващият проблем, който води до изкривяване на статистиката, са възможните няколко положителни теста на едно и също лице.
Причината е, че един човек може да си направи няколко теста и те се отчитат като брой тестове, а не като контролни, извън общия брой. Т.е. знаем брой на тестовете, но не знаем броя на тестваните хора. Следващият проблем, който води до изкривяване на статистиката, са възможните няколко положителни теста на едно и също лице. Дали в статистиката това е още един заразен?
„Ние няма как да засечем, че едно лице има втори положителен тест, ако той е направил изследване и в друга лаборатория“, обясни пред Свободна Европа управителят на една от големите лаборатории д-р Недялко Калъчев.
В последните седмици все повече хора започват да си правят антигенен тест. Основната причина е, че този тип изследвания са по-евтини, по-бързи, имат висока степен на достоверност и не на последно място - антигенните тестове не подлежат на задължително проследяване. С уговорката, че това е негово субективно наблюдение, защото е само за една лаборатория, д-р Калъчев каза, че „в сряда (25 ноември - б.а.) направихме 400 PCR-a и 200 антигенни, от които 33 на сто бяха положителни“.
Лабораториите подават данни и за резултатите от антигенните тестове, но по неясни причини те не се обработват като база данни и не се публикуват в Единния информационен портал.
„От данните, които се публикуват в Единния информационен портал се вижда, че няма единна методология. Това, съчетано с липсата на цялостна информационна система за отразяване и проследяване на болните, повдига сериозни въпроси дали тези числа отразяват реалността“, казва анализаторът на данни Боян Юруков.
По думите му това, което се публикува, е „информацията, която здравните власти успяват да съберят“, но от нея не може да се направи точен анализ, установява разследването.
Още: Важните въпроси за коронавируса, на които не получаваме задоволителен отговор
