Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото. Това показват данните за основните политически институции през 2019 г. и ежемесечните данни от последните три десетилетия в проучване на Галъп Интернешънъл.
В края на годината 23% изразяват доверие в парламента, а недоверие – 67%. Останалите се затрудняват да отговорят. Правителството закономерно е с по-високи нива на доверие от парламента, но и за тази институция негативните (62%) оценки значително надвишават позитивните (29%). Президентът традиционно е институцията с най-висок обществен авторитет и през 2019 г. – доверие в края на годината 56%, недоверие – 30%.
През цялата 2019 г. нивата на доверие и недоверие в парламента се движиха в споменатите стойности. Като цяло, и през тази година доверието в парламента всъщност продължава да изглежда малко по-добро на фона на предходни години. Разбира се, решително преобладават негативни оценки, но се долавят и малко по-позитивни от обичайното. Тази тенденция започна през пролетта на 2017 г. с тогавашната смяна във властта. Погледът от дистанцията на времето дори показва, че става въпрос за трайно благоприятен период в трите десетилетия от началото на промените въобще – доколкото въобще отношението към парламента може да бъде благоприятно.
През 2019 г. нивата на доверие в правителството останаха под 30%, а на недоверие – над 60% В момента на т.нар. „Апартаментгейт“ дяловете на доверие намаляха по-близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%. През 2018 г. пък правителството се ползваше с малко по-добри нива на популярност, в сравнение настоящата година. Краят на 2018 г. обаче донесе и рискове за популярността – вероятно заради известно повишаване на политическото напрежение по повод повишението на цени. Може би и заради победата на управляващата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, тенденция на спад в доверието не продължи. Победата в местните избори допълнително утвърди образа на управлението.
На този фон през 2019 г. доверието в президентската институция се движи на нива от над 50%, а недоверието – около и малко над 30%. Разбира се, отражение дават и различни предизвикателства като противопоставянето на управляващи и президент или (заедно с това) естествената в хода на мандат „ерозия“ на показателите. Въпреки всичко, засега президентът запазва нива на доверие и остава всъщност единствена фигура у нас с положителен рейтинг (доверие минус недоверие).
Началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено показва известно повишаване на доверието – различно според това дали идват нови политици, нови партии, коалиционен, респ. компромисен, ли е кабинетът, колко трудно се съставя и т.н. После обикновено следва „ерозия“ на доверието (едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 г.).
Намаляването на доверието в хода на мандат е с различна „скорост“ в зависимост от това дали в началото е бил събран много ентусиазъм, дали съответните партии имат своите „твърди“ електорати, на които да се крепят и т.н.
През цялото време – и през 90-те и след това – парламент и правителство са с ниски нива на доверие. И все пак, като че ли, във второто десетилетие на двайсет и първия век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре, и по-стабилно, отколкото в първото. Разбира се, сравнението между различни мандати трябва да е внимателно – доколкото в различните периоди често има несъпоставим дневен ред и управленски, а и исторически, задачи.
Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те (стойности на доверие под 10% и на недоверие – над 80%) с кризата по време на правителството на Виденов, както и „ефекта на махалото“ след това – с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството, след падането на Виденов.
Но и по-нататък не липсват периоди, в които недоверието взима сериозни размери. Например, в мандата на т.нар. Тройна коалиция, но не само. Подобни моменти показват, че дори в икономически успешни и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава негативно.
Подобна е логиката на общественото мнение за парламента. Може би, в годините, непосредствено преди 2019 г. и в самата 2019 г., се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на одобрение (както беше отбелязано).
Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията се случи само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на Националното движение „Симеон Втори“ (НДСВ), оглавявано от Симеон Сакскобургготски, наследствен български цар.
Различна е картината в масовото съзнание по отношение на президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб период тук е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална надежда като че ли протече мандатът на Петър Стоянов, свързван именно с края на острата криза в 1997 г.
