Народното събрание и бившата Агенция по приватизацията са осъдени да заплатят 200 000 лева обезщетение на фирма, която спечели окончателно дело срещу законодателния орган и агенцията. Казусът е свързан с противоречащ на правото на Европейския съюз (ПЕС) закон, според който въпросната фирма е ощетена, съобщава сайтът за правни новини Lex.bg.
Решението е окончателно и идва 14 години след началото на делото. В основата му стои спорна разпоредба, за която Европейската комисия и върховни съдии дълго време настояват страната ни да я премахне от законодателството си, защото провиворечи не само на ПЕС, но и на Конституцията ни.
Става дума за отменения през май 2015 г. параграф 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). С него се даваше възможност на държавата чрез Агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от стария Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Заради същия параграф 8 Европейската комисия образува наказателна процедура срещу България още през 2012 г., защото погазва правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор. Въпреки заплахата от санкции, парламентът отлага три години отмяната ѝ, като в продължение на две години „държа на трупчета“ законопроекта (приет на първо четене, но необсъден на второ), с който се изпълнява настояването на Брюксел тя да бъде премахната. Това се случи чак през юни 2015 г., а през това време състав на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд заради разпоредбата (поради отмяната ѝ до решение не се стигна). Така възможността да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача действа в продължение на 8 години след влизането на страната ни в ЕС.
След отмяната на параграфа пострадали от действието му дружества заведоха дела за обезщетения и едно от тях е бившето държавно предприятие „Изгрев“.
Искът му е насочен срещу Народното събрание – приело и неотменило разпоредбата след влизането на България в ЕС, и срещу АППК, която я е приложила срещу него. „
Приватизацията и ипотеката
Мажоритарният пакет акции на държавното предприятие „Изгрев“ е продаден през 1997 г. на „Труд и капитал холдинг“. Година по-късно държавата продава последните 8% от капитала, които държи, на работническо-мениджърското дружество (РМД) „Изгрев-98“. То плаща 10% от цената при подписването на договора, а останалите 90% се задължава да плати на осем равни годишни вноски до 6 април 2007 г.
През 2007 г. Агенцията за приватизация решава да учреди ипотека в полза на държавата върху имоти на „Изгрев“ (каквато възможност ѝ дава и спорният параграф 8), защото РМД-то му дължи вноски и неустойки. Така през 2011 г. на публичен търг са продадени ковашко-пресов цех и склад за готова продукция за над 187 000 лв., от които 120 000 лв. отиват при АППК.
Затова след отмяната на §8, заради чието действие „Изгрев“ е платил с имуществото си за задължения на РМД-то, което го е купило, от завода завеждат иск за 120 000 лв. срещу Народното събрание и Агенцията за приватизация. От фирмата твърдят, че парламентът в нарушение на чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) е допуснал действието и приложението на параграф 8. В иска се сочи, че Народното събрание е бездействало от присъединяването на България към ЕС до 2015 г. и не е отменило разпоредбата, въпреки че тя противоречи на правото на съюза. Според дружеството Агенцията за приватизация отговаря солидарно, тъй като също е допуснала нарушение на чл. 63 от ДФЕС, като не е отказала да приложи национална норма, която нарушава ПЕС.
Искът на „Изгрев“ е предявен през декември 2015 г. Софийският градски съд (СГС) обаче го прекратява, като едно от основанията е, че трябва да се гледа от Съда на ЕС. Налага се делото да стигне до Софийския апелативен съд (САС), който да разясни на първата инстанция, с какво се занимава съдът в Люксембург и защо не е негова работа да гледа делата за вреди, причинени на граждани и фирми от органи в собствените им държави от нарушения на правото на ЕС. Така през януари 2019 г. е постановено първото решение, с което искът на „Изгрев“ е уважен изцяло и Народното събрание и Агенцията за приватизация са осъдени да му платят 120 000 лв.
Обжалванията
По време на процеса парламентът оспорва иска като недопустим и твърди, че не може да отговаря по него, както и че тъй като е орган на власт, който се избира за срок от четири години, няма как да се ангажира отговорността на действащото Народно събрание за нарушение, извършено в предходни периоди от други легислатури. Освен това, изтъква аргумент, че Народното събрание няма законодателна инициатива, както и че в случая не е ограничено движението на капитали и „Изгрев“ оперира само на територията на България.
АППК също твърди, че не може да носи отговорност за вредите, които са причинени на „Изгрев“ от действието на спорния параграф 8, защото не е доказано ограничение върху движението на капитали между държави-членки на ЕС или държави-членки и трети лица. Освен това заявява, че дружество е съпричинител на вредите, защото не е поискало от съдията по вписванията заличаване на вписаната законна ипотека, съответно след това да обжалва поставения отказ и да предяви иск за недействителност на вписаната потека и за заличаването ѝ. Освен това АППК твърди, че е нямало как да откаже да приложи параграф 8.
ОЩЕ: ЕК закри две наказателни процедури срещу България за околната среда и стартира една нова
Всички тези доводи са възприети от Софийския апелативен съд, който отменя решението на първата инстанция и осъжда „Изгрев“ да плати 6200 лв. разноски на парламента и АППК.
САС приема, че на дружеството е причинена вреда, защото негово имущество е послужило за удовлетворяване на чуждо вземане, без да е налице обезпечаване на чужд дълг и „тъй като има разместване на блага пътят на защита би следвало да е спрямо неоснователно обогатилия се субект (длъжник на основание приватизационна сделка) за сметка на неоснователно обеднелия (платил чужд дълг)“.
Освен това според апелативните съдии в случая не са налице предпоставките на чл. 63 ДФЕС, защото няма междудържавно движение на капитал, засегнато от приложението на параграф 8.
Решението на ВКС
Всички тези аргументи са отхвърлени категорично от Върховния касационен съд, а с решението му се стабилизира практиката по отношение на исковете срещу Народното събрание за нарушаване на правото на ЕС.
Върховните съдии Тотка Калчева (председател на състава), Вероника Николова и Мадлена Желева (докладчик) припомнят, че предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на правото на ЕС са: нарушена правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти, „достатъчна същественост“ на нарушението и пряка причинна връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. И подробно излагат непротиворечивите виждания на ВКС по отношение параграф 8 от ЗПСК – за това как тя поставя в опасност и препятства упражняването на правата на акционерите в приватизираното дружество, как засяга икономическата дейност на купената от частен собственик бивша държавна фирма и така погазва интересите на инвеститорите и че поставя държавата в недопустимо привилегировано положение. Съдът подчертава, че приватизираните дружества не са носители на задълженията, поети от купувачите с приватизационните договори и имуществото им не обезпечава изпълнението на тези чужди задължения.
„С оглед забраната за ограничение на свободното движение на капитали, установена в чл. 63 ДФЕС, в цитираната практика е прието, че е недопустимо разпоредбата на §8 ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от момента на приемане на България за член на ЕС до законодателната ѝ отмяна със ЗИД на ЗПСК (Обн. ДВ, бр. 34/12. 05. 2015 г.)“, категорични са върховните съдии. На Агенцията за приватизация пък казва в прав текст, че е длъжна да съобразява дейността си с правото на ЕС и да не прилага противоречащи му национални норми.
ВКС приема и че нарушението, извършено от НС и АППК, е достатъчно съществено, като напомня за откритата наказателна процедура срещу България. Така ВКС изцяло уважава иска на „Изгрев“ и това осъждане ще струва на държавата не само 120 000 лв., а и над 82 000 лв. лихви, натрупали се заради упорството ѝ първо на отказа ѝ да спази правото на ЕС, а впоследствие и да обезщети пострадалите от него.
Кадри: iStock
