Протестираме с три групи основни искания. Няма нищо решено все още, с нищо не сме се съгласявали. Това заяви за Actualno.com Симеон Караколев – основател и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, основател и председател на Развъдна асоциация на млечни овце. Той е известен и с инициативата си за най-високия в Европейския съюз пилон с с българското знаме на връх Рожен.
Първата група искания е за финансови компенсации заради войната в Украйна. Още: Трактори блокираха главния път София - Варна
„Това е мярка, която беше прилагана през 2022 и 2023 година - след началото на военните действия в Украйна и объркването, което се получи, особено в нашия регион. Европейската комисия веднага разреши да се прилага тази мярка от всяка държава членка, като действието на този регламент е до 30-ти юни 2024 година. Съответно още в края на миналата година ние настояхме да продължи кризисното подпомагане, защото и войната продължава. Народните представители в края на миналата година обаче не можаха да се разберат и не гласуваха тези средства за подпомагане през 2024 г. да влязат в бюджета“, обясни Караколев.
Поради тази причина още в края на миналата година бе поискана от министър-председателя среща, на която да се изговорят всички тези пропуски, дефицити на средства и до какво ще доведат те.
„Започнахме тези разговори, като междувременно в сектор "Зърнопроизводство" нещата започнаха да се влошават много. Голяма част от зърнопроизводителите - малки и средни стопанства, започнаха да изпитват трудности. Националният статистически институт отчете около 27 лева средно на декар загуба от зърнопроизводителите към момента. Съответно към исканията на чувствителните сектори се прибавиха и сектор "Зърнопроизводство" и това вече доведе до ескалация на напрежението, тъй като в бюджета нямаше средства за чувствителните сектори, нямаше и за зърнопроизводството“, допълни той. Още: Блокада с кози: Фермерите изкараха стадо на магистрала “Струма“
Вторият пакет искания касае седем закона, които според земеделските производители са важни за устойчивост в селското стопанство. Един от тях е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Давам пример с проблема при разпределянето на пасища, с виртуални животни. Генезисът на всичко това се крие в този закон, който стои на трупчета може би от три години. Животновъдите считат, че при отдаването на държавни пасища трябва да се даде приоритет на местните стопна, не пасищата до фермите им да се вземат от животновъди, чийто стопанства са на стотици километри.
„Има още закони, за които ние сме се обединили, че някои от тях трябва да видят бял свят, други трябва да претърпят реконструкция. За всичко това ние искаме ясни гаранции от управляващите в какви срокове те ще бъдат извадени от Министерството на земеделието и храните и вкарани в пленарна зала за обсъждане“, посочи Симеон Караколев.
Третият пакет искания се отназя за позицията на България в Европейския съюз за либерализацията на търговията с трети страни, в това число и Украйна. Също и за позицията на България относно зелената сделка. По думите му изисквания към нашите земеделски производители са прекомерно високи и те не могат толкова бързо да отговорят на тях. Още: Фермерските блокади на пътища ще стават все по-продължителни
Претендираната сума за първото полугодие е в размер на 213 милиона лева.
„Имаме предложения от управляващите относно чувствителните сектори, без зърнопроизводство, за 150 милиона лева, което ние не приемаме. За зърнопроизводство има предложение за подпомагане след доказване на загуба, което се формулира в три категории - стопанства до 3000 декара, до 6000 декара и до 10 000 декара. В момента вървят обсъждания, няма нищо решено и с нищо не сме се съгласявали все още. Протестите продължават“, обобщи Караколев.
