България се присъеди към групата на неудобните в Европа, отбелязва британският ежедневник The Financial Times в обширен материал, посветен на проблемите на официална София.
Политическите трудности на българския премиер Бойко Борисов повдигат трудни въпроси пред Брюксел и други страни от Европейския съюз. От редакцията припомнят за инцидента, при който опозиционният политик Христо Иванов излъчваше на живо в социалната мрежа „Фейсбук“ от вила на брега на Черно море, когато трима неизвестни потопиха него и други двама активисти във водата. Българският опозиционен политик продължи да снима, когато агенти на тайните служби заплашиха, че ще потопят лодката, довела участниците в кампанията до имота, за който е известно, че се използва от Ахмед Доган, една от водещите фигури в страната Хиляди гледаха в реално време как полицията от водещите фигури в страната. Хиляди гледаха в реално време как полицията разпитва групата, оглавявана от Иванов.
Видеото, откакто е гледано от повече от 1,2 милиона души, предизвика седмици на протести в цялата страна срещу политическия елит. Противниците на правителството на Бойко Борисов твърдят, че това е микрокосмос на българските проблеми с корупцията и върховенството на закона, почти 14 години след присъединяването на страната към ЕС.
Политическите трудности на Борисов повдигат и трудни въпроси пред Брюксел и други страни от ЕС. Критиците твърдят, че не са успели да окажат достатъчен натиск върху София за подобряване на управлението. През последните седмици напрежението се повиши допълнително, защото България блокира започването на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС, пораждайки опасенията, че може да се присъедини към Унгария и Полша в честите им битки с Брюксел и други страни-членки по ключови въпроси за Общността.
България е получила милиарди евро от ЕС, откакто се присъедини към Съюза през 2007 г. Симеон Дянков, български икономист и старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“, казва, че парите, които са изтекли към все още най-бедната държава в ЕС, всъщност са част от проблема.
„Еврофондовете всъщност увеличиха корупцията“, казва Дянков, който беше министър на финансите по време на първия мандат на Борисов от 2009 до 2013 г. „По-специално те бяха използвани за закупуване, директно или чрез проекти, на много медии и по този начин осигуриха прикритие за политиците".
Когато България се присъедини към ЕС заедно с Румъния, и двете страни бяха подложени на специален мониторинг на управлението. Първоначално Букурещ постигна силен напредък в борбата с корупцията, но през 2018 г. предизвика силна критика от Брюксел за посегателство срещу съдебната независимост от управляващите тогава социалдемократи в страната.
Проблемите на България привлякоха по-малко внимание, като някои дипломати предположиха, че Брюксел не иска да критикува едновременно двете новоприсъединили се към Общността членки.
„България и Румъния в продължение на много години получаваха карт бланш“, уверен е Дянков. Той добави, че поради финансовата криза от 2008 г. и миграционната от 2015 г. „никога не е имало време ЕС наистина да мисли за проблемите“.
Говорител на Комисията заяви, че доклад от миналата година установява, че „България е постигнала достатъчен напредък, за да изпълни ангажиментите си при присъединяването към ЕС“. Говорителят обаче отбеляза, „също толкова стана ясно, че все още има недовършна работа“.
Но след смяната на правителството в Букурещ през 2019 г. - и на фона на нарастващото безпокойство относно авторитарната вълна в Централна и Източна Европа - светлината на прожекторите се насочи към София. В неотдавнашен доклад за върховенството на закона в България Европейската комисия изрази загриженост относно непрозрачната собственост върху медиите, натиска върху журналистите и новия законопроект за чуждестранно финансиране на НПО.
През юни Европейският съд установи, че подобен закон в Унгария е несъвместим с основните права на ЕС. Комисията докладва също, че „предстои да бъде установен солиден опит в окончателните присъди по дела за корупция на високо ниво“.
Освен това той отбеляза, че „липсата на резултати в борбата с корупцията е един от ключовите аспекти, повдигнати по време на протестите през лятото на 2020 г.“.
България е страна от ЕС с най-нисък рейтинг в индекса за възприемане на корупцията на Transparency International и рядко пада надалу в класацията за свобода на медиите от присъединяването си към Общността насам. Четири пети от гражданите виждат корупцията като широко разпространена практика.
Съобщава се, че прокурорите в испанския регион Каталуния разследват дело за пране на пари с възможни връзки с Борисов, който е служил като бодигард на бившия комунистически лидер Тодор Живков, преди да влезе в политиката.
Българският премиер отрече обвиненията срещу него. Наскоро се появиха снимки на нощното му шкафче, на които се вижда пистолет и пачки от 500 евро банкноти на обща стойност около 1 млн. евро. Борисов признава, че притежава пистолет, но казва, че снимките са били манипулирани.
Междувременно правителството на Борисов също е подложено на натиск заради неотдавнашното си противопоставяне на Северна Македония, която се опитва да започне преговори за присъединяване към ЕС.
„Те смятаха, че Борисов ще ръководи този процес“, каза Весела Чернева, директор на местния клон на Европейския съвет по външни отношения в България. „Това излага европейския проект на риск тук по безпрецедентен начин“.
Венецианската комисия също наскоро алармира по отношение на подготвяните конституционни промени, подкрепени от партия ГЕРБ на Борисов, които ще увеличат правомощията на главния прокурор и ще намалят тези както на президента, така и на министъра на правосъдието. Главният прокурор Иван Гешев се смята за близък сътрудник на Борисов. Президентът на България Румен Радев навлезе в конфонтация с двамата мъже.
Дянков казва, че Брюксел осъзнава опасността, породена от корупцията, твърде късно. „Брюксел трябва да бъде убеден, че ако нещо не бъде направено сега, България и Борисов ще се присъединят към редиците на [полския премиер Ярослав] Качински и [унгарския министър-председател Виктор] Орбан и ще бъде проблем. Това осъзнаване е закъсняло с много години“.
Иванов заяви пред изданието, че Борисов е успял да просперира на европейско ниво, защото е останал в консервативното русло - ГЕРБ принадлежи към дясноцентристката група в Европейския парламент. Той не използва нелибералната реторика като тази на Будапеща и Варшава. Но сега, твърди Иванов, България започва да се разглежда като „част от по-голям модел на корупция и популизъм, който си проправя път твърде добре през вените на европейското вземане на решения".
* Информация и превод: "Агенция Фокус".
