Експерти: Очакваме по-малко потребителски кредити през тази година

Потребителите ще теглят по-малко кредити тази година. Така кредитният растеж ще се забави през 2021-ва, главно в резултат от изтичането на кредитната ваканция. Това пишат експерти от Българската народна банка в своето тримесечно издание "Макроикономическа прогноза“, предава Монитор.

Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.

Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега

През декември 2020 г. мораториумът върху банкови заеми бе удължен до края на март 2021 г. От централната банка очакват след изтичане на периода да има ръст на необслужваните кредити в банковите портфейли. "Това вероятно ще повлияе за повишаване на лихвите по новоотпуснатите кредити и за затягане на другите условия по кредитите“, предупреждават от БНБ. Тези процеси, в съчетание със сравнително потиснатата инвестиционна активност, ще ограничат растежа на кредита през 2021 г. Очакванията обаче са през 2022 г. темпът на нарастване да се възстанови, но все пак ще остане по-нисък спрямо този от 2019 г.

През първата половина на 2021 г. депозитите на неправителствения сектор ще продължат да нарастват със сравнително високи темпове. При постепенно овладяване на пандемията е възможно през втората половина на тази година растежът на депозитите да се забави заради предвижданото постепенно възстановяване на икономическата активност и намаляване несигурността.

В доклада на централната банка е записано още, че БВП на България ще се понижи с 4.4% през 2020 г., но през 2021 г. ще се повиши с 3,7 на сто. Спрямо есенната прогноза очакванията за спада през миналата година са ревизирани за по-малко свиване на икономиката, но и за по-малък ръст през тази година.

Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)

Още: „Думата „благодаря“ е прекалено малка“: Говори Петя, която стана първата майка с трансплантиран черен дроб у нас

Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата. Икономическата аткивност ще нарасне с 3,7 на сто, а общата инфлация ще се ускори до 2% главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните.