Журналистиката е една от най-засегнатите професии от изкуствения интелект. Това коментира ИТ специалистът Никола Тулечки на дискусия във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Темата на разговора бе „Изкуственият интелект в контекста на журналистиката и медиите“, а в него участваха още експертът по футурология доц. д-р Мариана Тодорова и ИТ специалистът и журналист Георги Караманев.
Изкуственият интелект е силно обучен и натрениран с алгоритмите за предлагане на съдържание, но не е обучен да си говори с хората, каза Никола Тулечки. По думите му, се изисква много сериозна инфраструктура, за да се „натренира“ изкуственият интелект.
Според Никола Тулечки, журналистите вече са принудени да не създават съдържание, което да информира или да се харесва, а съдържание, което да „нахрани“ тази технология, да ѝ даде това, което тя иска да „види“, за да го покаже тя на потребителите. „Тоест, това е като един филтър, като един общ редактор, за който не знаем какво мисли и не знаем какво прави. Този гигаредактор е филтър между нас и консуматорите на съдържание. И този първи сблъсък с изкуствения интелект, смеем да кажем сега, че от гледна точка на човечеството е загубен, защото крайният резултат е, че средата е доста по-нездравословна, отколкото беше преди 10 години“, допълни той.
„Ние, медиите, загубихме тази битка за истината, защото се опитахме да влезем в духа на времето. Само че се оказахме неравнопоставени, защото, както казва колегата Райко Байчев, се появиха само два жанра – „чете се“, „не се чете“. И третият жанр – „щеше да се чете, ако има друго заглавие. А нашата професия е много повече. Изчезнаха жанрове като репортаж, изчезна публицистиката. Изчезна журналистът като човек. Журналистът се превърна в един анонимен говорител“, каза Георги Караманев. Според него битката оттук нататък е освен за истината, и за свободата.
„Изкуственият интелект и начинът, по който работят алгоритмите, имат въздействие върху медиите и медийното съдържание преди темата изобщо да се коментира толкова широко. Знаем – и това беше най-ясно видимо и при „Гугъл“, и при „Фейсбук“ – че за да се привлече вниманието на хората, алгоритмите са настроени така, че да потвърждават нашите очаквания и търсения. И това създаде т.нар. феномен на ехо стаята – когато ние четем нещо или търсим някакво съдържание, получаваме още от същото, за да може към нас да бъде генериран трафик от реклами“, коментира доц. д-р Мариана Тодорова, цитирана БТА. По думите ѝ това променя начина, по който функционират и се разпространяват новините, което води до флуидност и упадък на истината.
Дискусията „Изкуственият интелект в контекста на журналистиката и медиите“ се състоя в рамките на публичния семинар на катедра „Радио и телевизия“ във ФЖМК. Модератор на събитието беше Диляна Кирковска.
