Необходими са ограничителни мерки и изолация, защото не работи идеята за придобиване на колективен имунитет с оглед на високата смъртност от Covid-19. Това заяви пред БНР Петър Галев, медицински журналист от CredoWeb - социална платформа, която свързва всички участници в здравеопазването в България.
„Науката казва, че когато има едно заразно предаване, което се предава в обществото – от човек на човек, трябва да го прекарат около 70% от популацията, за да спре масовото разпространение. Обаче има едно голямо "но". Това може да бъде приложено в чист вид за заболявания, които нямат много висока смъртност. Първоначално се говореше, че Covid-19 ще има смъртност, колкото сезонните грипни епидемии – 0,3-0,5%, но към днешна дата виждаме, че някъде смъртността надхвърли 10%, а средно за света, според „Джонс Хопкинс“, е около 8-9%.
При такава висока смъртност идеята за придобиване на колективен имунитет не може да работи“, каза Галев в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Връзка между развитие на здравната система и мерките
Според него има връзка между обезпечаването на здравната система и строгостта на мерките за ограничаване на социалния живот за противодействие на коронавируса, особено в началото на тази световна криза.
„Например държава като нашата, които са с изключително ограничени финансови ресурси и недобре осигурени откъм кадри здравеопазване, взе много стриктни мерки да ограничи социалния живот. Към днешна дата тези мерки дават много добър резултат.
А в началото държави с добре развити здравни системи решиха да подходят по-либерално, но в крайна сметка почти целият свят стигна до много стриктни мерки за ограничаване, тъй като и развитите здравни системи се претовариха. И това предизвика огромен стрес и за лекарите, и за обществата“, каза Галев.
Самосъзнанието – най-важно
Според него тестването в началния етап на много хора, за да бъдат изолирани, би било ефективно, ако имам стриктна и работеща система за изолация…
„Това остава пак на нашето съзнание като граждани да си останем вкъщи, да не излизаме, но и на това се крепят всички други мерки, които властта налага в страната.
Множеството лекари и експерти, с които контактувам, подкрепят изолацията. Лекарите са ужасени да не бъдат изправени пред избора кого да интубират и кого да лекуват, каквото видяхме, че се случи в държави, за които никога не бихме повярвали, че това може да се случи.
Великден не е мач
Петър Галев смята, че празничните църковни служби за Цветница, Великден, теоретично могат да се превърнат в катализатор на заразата.
„Но само ако възприемем най-големият християнски празник като мач. Т.е. ако се струпат хора, които нямат отношение към вярата, към духовния смисъл на Великден, а се съберем по някакви битови причини по улици и площади, за да се веселим и се чукаме с яйца, да ядем козунаци. Има такъв риск“.
„Чест прави на архиереите на православната църква, които казаха, че храмовете ще останат отворени, но призоваха да си останем вкъщи. Вярвам, че хората ще се вслушат в този призив“, каза Галев.
По-нормален живот – в средата на май
По думите на Галев има оптимизъм, защото това е вирусно заболяване, което се подчинява на общия нрав на този тип заболявания.
„Очаква се, че то не може да продължи повече от 3-4 месеца – от самото начало до затихването. Увеличаването на слънчевата радиация сега също ще съдейства за намаляване на интензивността на епидемията. Очакваме, че до средата на май ще можем да се върнем към по-нормален ритъм на живот“.
Опасения за „внос“ през есента
Галев смята, че още няма яснота дали есента ще има нов тласък на заразата.
„Тук опасението е, че всички държави по света са засегнати, но не едновременно. През есента е възможно да се получи внос на заболяването и отново да има пик, ако при сегашната криза не са го прекарали и срещнали с вируса. Под прекарване не разбирайте всичките 70% от хората да развият симптоматика, а да се е активирал имунитета на огромната част от хората без развиване на симптоми. Ако не постигнем това при сегашния пик, има вероятност есента отново да има увеличение на хората с позитивни проби.“
Отличен 6 за здравните работници
От гледна точка на човешкия потенциал оценката за българската здравна система е „отличен 6“, каза Галев.
„Но големият въпрос е дали здравната ни система трябва да продължи да бъде търговско дружество и дали доходът на определено лечебно заведение трябва да зависи от бройката преминали пациенти… Този модел е порочен и не работи, той трябва да бъде променен“, посочи той.
Урок за големите организации
Според Галев всички големи организации, включително ООН, Световната здравна организация (СЗО), НАТО, ЕС не се оказаха на място при тази глобална криза с коронавируса. И в началото всяка държава трябваше да се спасява със собствени средства и усилия и това е много голям урок за бъдещето как трябва да се развиват тези организации.
„СЗО имаше противоречиви твърдения по отношение на маските – първо, че няма нужда да се носят. После се оказа, че това твърдение е обосновано от опасенията хората да не изкупят маските и да няма маски за медицинските екипи и т.н. Очевидно всички се учим в движение в такава ситуация. Но можеше СЗО да има по-активна роля в координацията на усилията на отделните правителство“, каза той.
Всичко за коронавируса следете ТУК.
