Covid-кризата трябва да ускори дигитализацията на обществото, а промените в законите, които уреждат електронната идентификация трябва да бъдат приети. Това каза проф. Георги Димитров, който е в състава на директорите на една от българските компании, които предоставят електронни подписи и идентификация. Той е професор по право и информационни технологии. Председател е на фондация „Право и интернет“. Ето какво заяви в интервю пред БНР.
Случи ли се дигитализацията в България след Covid-19?
Процес на дигитализация на практика течеше преди настъпването на коронавируса. Просто темповете бяха много по-бавни. Специално за България има един индекс, по който се мери степента на дигитално развитие за всяка държава. Знаете, по конкурентоспособност, на практика, България е на последно място. Covid-19 раздаде един огромен тласък за дигитализация и на практика ускори до степен, така че проектите за дигитализация, които имаха различни пазарни играчи като банки, застрахователни компании и телекоми, се ускориха. Това беше борба за оцеляване и борба за как да не спре бизнесът.
Covid-инерцията загуби ли се в последните седмици след отслабване на мерките?
Когато Covid-19 даде тласък за дигитална трансформация, когато хората започнаха да използват дигиталните услуги на държавата и не само на държавата, а и на частния сектор, частният сектор видя удобството за това и за тях самите. Бързината на обслужването, дистанционността, спестяването на разходите. И то вече няма връщане назад. Не бих казал, че инерцията ще се е загубила. Напротив, аз даже смятам, че кривата ще върви нагоре. И степента и бързината на дигитализацията ще помогнат на обществото. През последните месеци само от при нас на ден се регистрираха стотици нови потребители, за да ползват услугите за електронни подписи и идентификация пред частния сектор. Ето, отмениха се мерките, хората продължават, бизнесите продължават да се дигитализират. Ние го усещаме като един пулс. Даже още по-голям интерес се е събудил след този Covid-19. Сегашните играчи, които се дигитализираха, те станаха по-конкурентоспособни спрямо тези, които не са се дигитализирали. И тези, които не са се дигитализирали, трябва да догонят тези, които вече са се дигитализирали. Преди Covid-19банките бяха най-големият потребител на тези услуги. След Covid-19 веднага, в рамките на няколко седмици, се появиха пет нови големи такива институции, които предоставят бързи кредити. Защо? Защото изведнъж банките започнаха да предоставят по-бързи кредити, по-лесни кредити по-бързо, отколкото компаниите за бързи кредити, които се твърди, че са по-гъвкавия играч. Ето конкретен пример.
А за малките бизнеси, те какво казват? По-добре офлайн, за какво ни е онлайн, след като вече всичко е наред?
Не е така. То и за малките бизнеси е голямо предизвикателство. Защото те са още по-податливи на голямата конкуренция. Един малък бизнес, ако не си оптимизира разходите така, че да обслужва електронно своите потребители и партньорите си, да може по електронен път бързо, динамично, максимално бързо да върви оборотът, ами той ще остане назад и няма да оцелее в конкуренцията. Няма да може да поддържа такива цени, каквито поддържат дигитализираните му конкуренти. Ние затова също, ние бяхме съпричастни с една инициатива, която пое Държавна агенция „Електронно управление“, за да може и малкият, и средният бизнес, и гражданите също имат достъп до електронни услуги. Предоставихме по време на кризата безплатно електронно подписване с квалифициран подпис.
Имаше ли вариант той да си остане безплатен и след края на кризата? Или просто да бъде безплатен, защото това е част от модерното мислене на хората?
Разбира се, електронният подпис, отговорът е дали може да има вариант той да е безплатен. Пример е моделът на Австрия и моделът на други държави, където подписването с електронни подписи за нуждите на държавните услуги се поема изцяло държавата. Тоест, гражданите нищо не плащат. Ние при нас, разбира се, това, което сме направили, сме осигурили безплатно издаването на електронни подписи. То продължава и след кризата. Естония безспорно е един много добър пример как държавата подпомага и дава тласък гражданите да ползват електронните услуги. Така че, ако държавата има волята, има и отдели ресурс за това, това би било огромен тласък за електронното управление.
Това не го чухме от държавата в антикризисните мерки?
Не знам дали трябва да бъде обвинявана прекалено строго държавата, тъй като все пак за всяко нещо си трябва ресурс. Ние не сме много голяма икономика. Но, сега, ако държавата осъзнае, ние сме подавали многократно сигнали и в тази посока и сме обсъждали с държавните органи, ако масово внедри електронните административни услуги, си представете какво би се случва от гледна точка на спестявания за обществото. Не за удобство! Само от една административна услуга се ядат на обществото над 700 хиляди човекочаса кухо време. Което, вместо хората да създават брутен вътрешен продукт, те ходят по тролеите и трамваите и губят времето си да се редят на опашки. Държавата има политическа воля това да се случи. Един от големите препъни камъни, който трябва да се реши и наистина държавата трябва да предприеме вече драстично стъпки, е да се реши въпросът с електронната идентификация. За да се ползва една електронна административна услуга, държавата трябва да знае, че конкретно определено лице упражнява правата си спрямо държавата. По електронен път държавата е предвидила един държавен механизъм, който трябва, както в Естония, да се внедри с новите документи за самоличност. Обаче този проект много през годините много се проточи. Не може да се използва както в другите държави. Както в Португалия, както в Италия, както в Естония, както в други държави, да се използват частни схеми за идентификация. Ето такава, каквато ние сме разработили, както и други колеги са разработили. И това какво позволява? Със своя български електронен идентификатор може да се идентифицира пред белгийския НАП, пред испанския орган, от който иска разрешение. Представете си какъв тласък е това за развитието на електронното управление и на бизнеса? Има механизмите, които създават тази гаранция за обществото, и в някои държави в Европейския съюз въобще държавата няма да инвестира пари и е решила да не инвестира пари в държавна схема, за която да харчи, да я поддържа, да развива. Оставило е всичко на свободния пазар, под контрола на държавата. И трябва да ви кажа, че може ли в една Германия и някои други държави да има по четири-пет схеми вече налични, там разцъфва електронното управление, защото бизнесът има достъп до услугите, гражданите имат достъп до услугите - електронно. Как няма да даде тласък и как няма да развие електронното управление?
Казвате, няма закон, по който вие да го направите в България?
Точно така. В момента има една създадена инициатива, която тече от повече от две години по създаването на едно такова изменение в закона. За мен е едно от ключовите изменения, които се очакват. Според мен е необосновано да се забави, но фактът е факт. Би трябвало да са в Закона за електронната идентификация. Има някакъв проект, разбира се, но още не са официално внесени тези промени. Моята прогноза е, че след шест месеца ще имаме много, много повече услуги, до които ще имаме достъп и от частния бизнес, и от държавата. След 12 месеца се надявам всичко, което човек може да прави на хартия днес, да може да го прави по електронен път. Знам, че звучи много оптимистично, но и в Европа трендовете са такива. Не само в България.
