Дълго време учените смятаха, че еволюцията признава само егоистите победители, а не екипните играчи. Последни изследвания на еволюционни биолози от Мичиганския университет опровергават тази теория. Учените предлагат нови доказателства, че егоистите са обречени.
Теорията на игрите се използва в биологията, икономиката, политологията и много други дисциплини. За последните 30 години голяма част от изследванията са били посветени на кооперирането на много форми на живота – от едноклетъчни до хора.
„Открихме, че еволюцията наказва егоистите – казва водещият автор на изследването Кристоф Адами, професор по микробиология и молекулярна генетика. – Някои егоистични организми може да излязат напред за кратко време в съревнованието с ограничено множество противници. Но егоизмът не е еволюционно устойчив.”
В качеството на модел за изучаване на сътрудничеството учените предложили игра дилема за затворници. Двама души, извършили престъпление, са арестувани. Полицията предлага на всеки от тях сделка: да издаде своя съучастник и да се озове на свобода, докато другият да прекара в затвора шест месеца. Ако и двамата се предадат един друг, то и двамата ще получат по три месеца. Ако и двамата мълчат, то ще получат по един месец затвор.
Когато затворниците могат да поговорят един с друг и да установят близки отношения, обикновено те правят компромис и заедно прекарват само един месец в затвора. Ако такава възможност няма, то най-добрият вариант е да се предаде другият, защото това гарантира свобода на „доносника”.
Играта позволява на учените да изучават основната дилема, с която се сблъскват хората, принудени да се конкурират за ограничени ресурси – да действат еднолично или да започнат да си сътрудничат. Действащите в екип хора безспорно биха донесли повече полза на себе си и човечеството. Само че това може да послужи като изкушение за някои егоисти, които започват да „паразитират”, оставяйки другите да вършат тяхната работа и да рискуват себе си.
През май 2012 г. двама водещи физици публикуваха статия с описание на стратегията „Нулева детерминанта” (Zero Determinant). Учените твърдят, че егоистичните играчи гарантирано побеждават екипните играчи.
Адами и неговият съавтор, микробиологът Аренд Хинц, подложили стратегията „Нулева детерминанта” на съмнение с нейната идея, че сътрудничеството изживява времето си и светът ще се напълни с егоистични същества. Събирайки статистически данни за стотици хиляди игри, те открили, че стратегията „Нулева детерминанта” никога няма да бъде подкрепена от еволюцията.
„Единственият начин за егоиста да победи е да познава своя противник, да бие по слабостите му – коментира получените резултати Хинц. – Но ето че – и това е забавно – дори егоистите да победят всички екипни играчи, накрая ще им се наложи да се обединят един с друг.”
Хинц и екипът му стигнали също до извода, че възможността да си сътрудничат и общуват е изключително важна за създаването на печеливша стратегия, която ще донесе успех в дългосрочна перспектива.
Учените смятат, че такъв набор от принципи е приложим към всички организми. От кооперирането печелят и едноклетъчните, и хората, съществуващи с други хора в семейства, племена и народи.
В бъдеще проф. Адами и колегите му планират да проверят изследванията си, основани на компютърна статистика, в експерименти с едноклетъчни.
Още интересни новини четете в megavselena.com
