Много често чужденци, които посещават София, изразяват едно и също впечатление - че столицата ни е много зелен град. Свикнали да гледаме на София като сива панелна джунгла, мнозина от нас остават учудени от подобно заключение. Обективно сравнение с останалите големи градове в Европа и по света обаче дава отговор за ключа към зеления изглед на българската столица - многото дървета.
В Европа отдавна се борят с проблема с недостатъчното зеленина по градските улици. За мнозина дърветата имат единствено декоративна функция, но все повече експерти посочват, че европейските столици трябва по-скоро да следват модела на София, тъй като дърветата всъщност помагат много от екологична гледна точка, за пътната безопасност, а имат и антитерористичен ефект.
На много места в Европа обаче на този фактор дасега не се гледаше сериозно. Много урбанистични центрове на Стария континент, сред които Лондон, Амстердам, Виена, Брюксел, Мюнхен и др. имат цели градски части, улици и булеварди, които са напълно голи.
Амстердам
Лондон
Експертите отчитат това като сериозна грешка на местните власти в цял свят. Те са категорични, че дърветата могат да имат ключова роля за изграждането на една по-добра градска среда.
Виена
Брюксел
Мюнхен
Като за начало, те помагат на шофьорите, тъй като очертават пътните платна. Растителността е от полза и за намаляване на скоростта по пътищата, тъй като е доказано, че шофьорите са по-спокойни при вида на зеленина, а и имат навика да карат по-бавно, когато имат нещо в периферното си зрение.
Също така при случай на инцидент, катастрофа или излизане на превозно средство извън платното, дърветата помагат за минимизиране на евентуалните жертви от гледна точка на пешеходците. Също така дърветата действат и като своеобразен буфер срещу шума от пътния трафик.
Второ, дърветата могат да бъдат ефективен начин за борба с безразборното паркиране в града. При голи тротоари и пространства е много по-лесно да се паркира своеволно. Когато има физически бариери обаче, на шофьорите им е невъзможно да спират, където си пожелаят.
Дърветата също така предпазват хората по улиците от някои атмосферни влияния - дъжд, вятър, слънце. Именно с възможността си да осигуряват сянка през лятото дърветата помагат и за общото понижение на температурата в жегите.
Дърветата имат и безспорен екологичен ефект върху градовете, борейки се ефективно срещу замърсяването на въздуха.
В днешния свят на нестабилност, не е за пренебрегване и фактът, че дърветата могат да имат и антитерористична функция. Много често, особено напоследък, се извършват атентати с камиони или други превозни средства, които се врязват в тълпи пешеходци на оживени места в различни градове. Ако дърветата по улиците са повече, те ще пречат на подобни атаки, представлявайки естествена преграда в защита на гражданите.
Не на последно място, дърветата имат чисто психологически ефект. Канадско проучване сочи, че зеленината в градски условия ни кара да се чувстваме по-добре и се отразява благотворно на здравето ни по начин, съизмерим с това внезапно да ни направят със 7 години по-млади. Също така е доказано, че присъствието на дървета в града намалява кръвното налягане на жителите му и има успокояващ ефект върху тях. Американско проучване пък сочи, че ако хора, които са претърпели операция, наблюдават през прозореца си района около болницата, в който има дървета, се възстановяват по-бързо.
Някои местни власти обаче не признават практичната страна на дърветата и гледат на тях по-скоро като на нежелан разход.
"Дърветата по улиците не оказват кой знае какъв ефект, тъй като по принцип те не порастват особено големи, а поддръжката им струва скъпо", заявява Ричард Убенс, бивш градски ландшафтен директор в Торонто.
"Според нас дърветата имат по-скоро естетична функция, отколкото здравословна. Те са просто декоративен елемент", допълва той.
Проблемът с неефективното залесяване в много градове идва от там, че дърветата се садят в прекалено плитки дупки в тротоарите, които пречат на нормалния им растеж. Ниските им клони се подрязват често, за да не пречат на движението, а върховете им - за да не остигат електрическите жици. Корените им пък също се режат, за да не нарушават целостта на тротоарите. Младите фиданки често не се садят правилно и не получават нужните грижи. Затова жителите на много градове по света остават с впечатлението, че дърветата и градската среда не са особено съвместими.
Проблем с обезлесяването имат много градове в Европа. В Лондон например през 2007 г. стана ясно, че за 5 години са отсечени 40 000 дървета. Това явно е притеснило местните власти и по време на управлението на Борис Джонсън като кмет неговата администрация се похвали, че за 7 години е засадила 20 000 дървета.
Дори в Торонто мнението на властите се обърна и през 2015 г. за 9 месеца ударно бяха засадени 40 000 дървета.
София обаче е една от малкото европейски столици, която може да се похвали с добра политика в залесяването. Почти е невъзможно в столицата, а и в който и да е друг български град, човек да види улица, на която няма дървета.
Ежегодно се провеждат кампании за залесяване, като само този месец например бяха засадени 10 000 дървета в региона по линия на Националната залесителна кампания пролет 2017 г.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова потвърждава, че зелената политика на столицата е нещо, на което местните власти гледат изключително сериозно.
"Ежегодно залесяваме на територията на Столичната община на общински горски терени между 50 и 100 декара. Тази година се предвижда 53 декара да бъдат залесени", обяснява тя като допълва, че тази година предстои да бъдат засадени нови дървета на 70 улици и булеварди в София.
Все повече експерти са категорични, че растителността в градовете има много предимства и практически ползи и разходите, които се правят в тази насока, си заслужават. Местните власти на големите европейски градове започват да осъзнават нуждата от повече дървета и да взимат мерки за подобряване на градската среда. Българската столица само може да се гордее, че зеленината е едно от нещата, с които превъзхожда много от световните си конкуренти.
