Наблюдава се преекспониране и свръхпредставяне на теми в програмите на трите най-големи български телевизии – БНТ, bTV и Нова телевизия, както и в трите по-малки телевизионни канала – СКАТ, BIT и Алфа ТВ, а за някои от тях това е характерен елемент. Това показват резултатите от наблюдение на Съвета електронни медии (СЕМ), което представя моментна картина на излъчването съдържание с акцент върху насилието за периода между 30 март до 5 април тази година.
"Този подход травмира не само близките на пострадалите, т.нар. вторична виктимизация, а и останалата зрителска аудитория, особено децата. Фиксирането върху определен криминален сюжет или жертва превръща една случка в сензация“, се казва в констатацията на СЕМ, представена от Вирджиния Ангелова по време на конференцията „Журналистика на ръба. Как да отразяваме историите на хора пострадали при инциденти?“. Акцент в събитието беше журналистическата етика и отговорните методи при отрязване на историите на хора, преживели насилие. Според дискутиращите много честно журналистите представят неетично преживяванията на жертви на насилие и особено когато това са деца.
За 5 от 6-те програми количественият анализ показа, че темите, свързани с тероризъм, радикален ислям и военни действия - като бройки и като времетраене, са по-малко спрямо отразените теми за криминални прояви и битова престъпност. БНТ 1, Нова телевизия, СКАТ и BIT са умерени в представянето на негативни сюжети, в това число насилие, bTV преекспонира тези прояви, Алфа ТВ има звучене, различно от останалите пет – телевизията акцентира се върху тероризма и военните действия и върху бежанския проблем, е извод от наблюдението на Съвета за електронни медии. В Алфа се създава впечатлението, че светът е арена на военни действия, коментира Ангелова.
Според изследването на СЕМ в bTV темите с негативно съдържание са приоритетни в новинарските емисии. Многобройните случаи на физическо насилие и трагични инциденти се интерпретират и в актуално-публицистичните предавания с повече подробности, констатират от Съвета. Сравнението, което те са направили, показва, че сериозните 92% от излъчваното съдържание в bTV е с негативно съдържание.
Според Рада Наследникова, клиничен психолог и психотерапевт, въпроси към хора, преживели насилие или станали жертва на инцидент, като "Как се чувствате?", "Страх ли ви е", "Боли ли ви" от страна на журналисти не са правилни. "Няма как това да е етично. Няма начин това да е безопасно за човека", констатира тя.
Наследникова обясни, че по този начин хората преживяват отново негативната случка. "В интервю човек може отново да преживее усещането, че няма контрол и да повтори травмата. Това може да доведе до постравматичен стрес", каза психологът. Тя заяви, че човек може да изглежда спокоен и да иска да говори, но журналистът трябва да знае докъде да му позволи да го прави и да знае, че поема отговорност.
Негативното звучене, което намира отражение в новинарските емисии и в актуалната публицистика на Нова телевизия, допълнително е подсилено с включването на специално изработени клипове, внушаващи вербална или визуална агресия, в т. ч. шапки реклама със сходно съдържание, констатират от СЕМ. Но все пак за разлика от BTV в другата голяма частна телевизия - Нова телевизия, ситуацията е доста по-умерена. Наблюдението показва, че негативните новини заемат 27% от съдържанието, а неутралната информация - 64%.
В обществената програма БНТ 1 темите, свързани пряко или косвено с насилие, агресия, включително битова, не достигат обем, който да представлява сериозен проблем за внушенията и посланията, отправени от медията към аудиторията, смятат от СЕМ. Според констатациите в наблюдението сюжетите, свързани с тероризъм, мигранти, бежанци, също присъстват умерено в програмата. Неутралните новини заемат 74% от излъченото съдържание.
Според Рада Наследникова самите журналисти могат да попаднат в капана на взимането на страна при отразяването на насилие и да се асоциират с жертвата или с насилника. Тя обърна внимание, че журналистите трябва да се стремят да бъдат обективни и да не представят "едната истина". Когато хората биват хранени само с едната истина, не може да бъдат обективни и да мислят, смята Наследникова.
"Къс път към по-добра журналистика няма", констатира от своя страна проф. Нели Огнянова, експерт по медийно право и член на Етичната комисия към Националния съвет за журналистическа етика. Тя заяви, че е нужно по-добро разбиране за етичните стандарти и призова за по-голямо внимание от страна на журналистите при отразяване на насилие и инциденти, особено такива свързани с деца.
Не бива медийните публикации да допринасят за извършване на престъпления или увреждане на собственото здраве, каза още Нели Огнянова.
Нямаме желание да пресечем участието на децата в медиите, каза Теодора Петрова, директор "Комуникации и кампании", Национална мрежа за децата. Тя обаче също посочи, че медиите трябва да комуникират отговорно с децата, когато им дават право на глас или ги игнорират. "Важен е начинът, по който говорят с тях, как ги питат и кога ги пренебрегват", заяви Петрова.
Тя подчерта, че особено внимателно трябва да се подхожда към осиновени деца, деца от семейства в риск, малцинствени групи и деца бежанци. "Може детето да желае да говори, но това да не е най-доброто за него", каза експертът. "Децата са особено уязвими, тя нямат защитни механизми, които ние възрастните имаме", заключи Петрова.
