Президентското вето върху Закона за подземните богатства беше отхвърлено от депутатите. „За“ повторното приемане на закона гласуваха 133 народни представители, „против“ – 1 и „въздържали се“-1, с което ветото бе преодоляно.
Още: Опитала да цензурира Ботев и Вазов: Депутати от ГЕРБ с интересна номинация за шеф на КЗД
Още: Близо 80% ползват телефони докато карат и дори гледат клипове: Стряскащи данни на ИПБ
Ветото се счита за преодоляно, ако Народното събрание приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
Законопроектът бе върнат за ново обсъждане от държавния глава на 29 юли 2020 г. Той изрази несъгласие с разпоредби за концесиите за добив на подземни богатства, като използване на ресурси на трети лица, разширяване на правата на концесионерите, удължаване на срока на концесията и създаване на рискове за околната среда и здравето на хората.
Срокът на концесията остава 35 години, както и сега. Предвидена е възможност за неговото удължаване, ако концесионерът го поиска. Условието е да разполага с план за разработка на находището и финансово-икономическа обосновка за срока на продължението, доказателства, че в находището има още запаси и ресурси, и че е изпълнил досегашните си задължения по договора.
Още: „Зелено движение“ не иска връщането на забранени от ЕС пестициди
Още: Ето кога изплащат пенсиите за март
Общият срок на концесията, заедно с удължението, не може да надхвърля 50 години. Това обаче е принципното положение.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: При третия бойкот срещу тях: Веригите са на плюс с милиони, следва четвърти бойкот
Има и изключение, което позволява продължение на концесията с още до 10 години след изтичането на максималния срок – тоест, общо до 60 години. Това става възможно, ако находището не е изчерпано, ала в същото време в него няма достатъчно запаси, за да бъде предоставено на нова концесия на друг търговец.
Срокът на извънредното удължение ще се определя според остатъчните запаси в находището и предвидения от концесионера средногодишен добив, който трябва да бъде минимум еднакъв като обем с най-малкия годишен добив, достигнат по време на изтеклата концесия.
Конкретният размер на плащането, което концесионерът ще дължи на държавата, ще се определя с наредба, приета от правителството по предложение на министрите на енергетиката и на финансите.
Още: Най-важните новини за деня: 3 март 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 4 март 2025 г. (вторник)
Концесионерът ще трябва да предостави и финансово обезпечение за отговорностите си по предотвратяването на екологични щети и отстраняването на последиците от такива. Това се отнася специално за добиващите нефт и газ в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море.
Сред възможностите за прекратяване на концесионен договор се добавят и случаите, при които концесионерът в продължение на 3 години от влизането в сила на договора не е започнал добив по причини, за които той отговаря.
Например не е извършена оценка на въздействието върху околната среда или не е сменено предназначението на земи, покриващи съответното находище и др.
Виждам политически умисъл в президентското вето върху Закона за подземните богатства, каза председателят на Комисията по енергетика Валентин Николов (ГЕРБ).
"БСП подкрепиха три от четирите параграфа, които президентът върна със своето вето. На първо четене подкрепиха изцяло закона, виждайки, че то е консенсусен", каза още Валентин Николов.
Според него, ако е имало лобизъм, депутатите от БСП са щели да гласуват против него.
С това парламентът приключи работата си за деня.
