След повече от 10 години опит в маркетинга и бранд мениджмънта в големи международни компании, Лъчезара променя изцяло своята изява в живота и започва да се занимава с изкуство. В последните пет години ръководи дейността на центъра по изкуства към Академия Юнити като организатор на курсове, пленери и арт-тиймбилдинги, преподавател по изкуства и интериорен дизайнер. Лъчезара ръководи и социалната програма на академията, както и съвместния проект с фондация „За Нашите Деца“ – „Талантът обича всяко дете“.
Бихте ли се отказали от букета си за 8 март, за да дарите стойността му в помощ на изоставени деца?
Като човек на изкуството, винаги съм търсила цветовете и красотата около себе си, онази красота, която ти дава хармония и спокойствие. Букетът е временност. Едно прекрасно съчетание, което умира пред очите ти. Една материя, която изчезва. Нека се замислим, колко от букетите, които са ни подарявали, си спомняме. Спомняме си жеста, спомняме си чувството, но самите букети, самите цветове, подредба, украса, те остават на заден план, замъгляват се, с времето напускат спомените ни. Да, бих се отказала от букета си за 8 март, бих се отказала и не само от него, защото любимите хора, тези, които те обичат, уважават, те са подаръка, а не материалното. Не е ли важна идеята на подаръка, посланието, което носи, отношението, което показва, а не големината, стойността, марката. Не е ли много по-ценно „Обичам те“, отколкото „Заповядай“, 15 минути прегърнати, отколкото по магазините, купувайки цветя, 15 лв. за е една прекрасна кауза, отколкото за нещо, което ще остане в небитието. За 8 март, не искам подаръци с незнайна парична стойност, а да се почувствам стойностна, ценна за мъжа си, за приятелите си, ценна за хората около мен. А за това, пари не са нужни.
Мислите ли, че инициативата „Подарете семейство, а не букет за 8 март“ ще накара хората да се замислят колко ценни могат да бъдат малките жестове?
Аз вярвам, че хората знаят колко ценни са малките жестове. С инициативата „Подарете семейство, а не букет за 8 март“, ще подарите кауза за хиляди хора – и жени, и мъже, която ще ги накара да се почувстват пълноценни, даряващи, добри. Ще се замислят не върху ценността на малките жестове, а върху ненужността от преходни подаръци, чиито паричен еквивалент може да донесе нещо много повече за нуждаещия се. Защото 15 лв. за подаряващия са три рози в красива опаковка, а за семейството, с малко бебе на ръце, това са пакет пелини за еднократна употреба за цяла една седмица.
Много хора в България не вярват, че могат да променят нещо, защото нямат финансовата възможност да правят големи дарения. Вие какво мислите за това?
Какво означава голямо дарение? 10, 20, 300, 400 лв.? Или какво означава малко дарение? 5, 3, 2 лв., някакви стотинки? Големината на дарението се измерва с това Кой го прави и колко от себе си е отделил. Дарение не е даване. Дарение е лишаване от нещо в полза на някого другиго. Не е нужно да е пари, може да е храна, дреха, помощ. Дарението е за един момент да оставиш себе си и твоите нужди на заден план и да погледнеш към другия. Ако за теб 1 лв. е малко, за нуждаещия се е много повече. Нека си представим един пъзел от 5000 части. Нека този пъзел бъде нашата кауза. Когато го завършим ще получим един прекрасен пейзаж или ще направим някого щастлив. Но за да се постигне крайната цел, всяка малка частичка трябва да иде на мястото си. Липсва ли дори една, независимо колко малка е, пейзажът ще остане незавършен. Малкото дарение е една частичка, голямото са 5 частички, но за да се получи цялостния пъзел всяка една част е важна. Затова дарявайте частички, независимо колко на брой са, защото рано или късно пъзелът ще бъде завършен и красотата, която ще се получи, ще бъде благодарение и на Вас.
