„Сърбин ли е нашият Нобелов лауреат?” е заглавието на материал, публикуван от австрийския интернет-сайт „ое24”, който стана особено дискусионен и засягащ противоречивото минало на наградения тази година с нобел за литература австрийски писател Петер Хандке.
В материала се цитира разследване на платформата „The Intercept”, според което през 1999 г. във Виена Петер Хандке е получил сръбски паспорт. По силата на действащото законодателство, той автоматично губи австрийското си гражданство.
"Белград може да се радва, а Австрия да има един Нобелов лауреат по-малко. Според разследването, известният писател е получил сръбския си паспорт на 15 юни 1999 г. в сръбското посолство във Виена. Управляващият тогава режим на Милошевич явно е оценил автора с неговите просръбски коментари по време на 78-дневните бомбардировки на НАТО.
От Министерството на вътрешните работи по случая е изпратено следното обяснение: „Всеки, който доброволно придобие чуждо гражданство, губи своето австрийско гражданство. За да не изгуби австрийското си гражданство, гражданинът трябва да получи писмено разрешение, преди да е придобил чуждото гражданство.“
Дали Хандке е кандидатствал предварително за такова разрешение предстои да бъде уточнено, но вероятността за това е много малка.
Според високопоставен служител, случаят много напомня на този с Анди Голдбергер. Скиорът получи сръбско гражданство, но бързо промени мнението си.
Министерството на вътрешните работи ще разследва случая на Петер Хандке. Според „The Intercept”, цитирани от БГНЕС, югославският му паспорт е открит съвсем случайно в австрийската национална библиотека. На една „незабележима” страница са открити няколко малки снимки, между които две от югославския паспорт на прочутия писател и носител на Нобеловата награда за литература.
С получаването на паспорта Хандке не е искал да изпрати специално политическо послание, споделя негов дългогодишен приятел. Той си е поръчал документа единствено с цел да плаща по-малко за нощувки в сръбските хотели", се казва още в материала за писателя.
Огласяването на решението Нобеловата награда за литература да бъде връчена на Петър Хандке предизвика множество реакции и критики. Опонентите напомниха откритата подкрепа на писателя за бившият сръбски лидер Слободан Милошевич. Според Хандке, босненските мюсюлмани са инсценирали геноцида в Сребреница през 1995 г., за да очернят сърбите.
Поради радикални идеологически възгледи и дясна ангажираност на австрийския писател Питър Хенке е подадена петиция за оттегляне на решението му да бъде връчена Нобелова награда за литература за 2019 г.
Критика беше отправена от американския ПЕН център, от политически лидери в Косово, от представители на „Сдружение на жертвите и свидетелите на геноцида в Босна и Херцеговина” и други.
През 90-те години Хандке се изяви като защитник на сърбите по време на кървавото разпадане на бивша Югославия, като дори ги сравнява с евреите при нацистите, забележка, която по-късно оттегли.
Неговият пътепис от 1996 г. „Пътешествие към реките: Справедливост за Сърбия“ предизвика бурни негодувания и през 1999 г. той върна престижната гербанска литературна награда Бюхнер в знак на протест срещу бомбардировките на НАТО в Белград.
През 2015 г. Хандке беше награден с титлата „Почетен гражданин на Белград“, а през 2012 г. стана чуждестранен член на Сръбската академия на науките и изкуствата.
Посланикът на Косово в ООН припомни един от цитатите на Хандке: „Понякога бих искал да бъда сръбски православен свещеник, който се бори за Косово“. Тя отбеляза, че в свят, пълен с блестящи писатели, Нобеловият комитет реши да възнагради пропагандатор на етническа омраза и насилие. Самият Хандке обаче многократно се опитваше да редуцира натиска върху него и да изясни по-ясно позициите си - например тук.
