В днешното предаване "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров разговаря с д-р Валентин Янев, съпредседател на Граждански комитет „Западни покрайнини“.
Гостът припомня, че след подписването на Ньойския договор Сърбия започва да провежда асимилаторска политика срещу българите от Западните покрайнини. Според това, каква е формата на управление в Югославия и какъв е историческият период, се прилагат различни средства и методи. „Първоначално, първите години след окупирането на Западните покрайнини, което се случва на 6 - 8 ноември 1920 г., те се опитват чрез терор, чрез физическо насилие, тежки принудителни мерки, изпращания в концлагери, в затвори, избивания и всяване на повсеместен страх това население директно да го сърбизират и да го накарат да се откаже от българските си корени.“ По време на Втората световна война тези покрайнини за известно време отново са върнати към България, но с Парижките мирни споразумения и след края на войната, по времето на Титова Югославия в началото, българското малцинство получава известни права и свободи. След разпада на Югославия, сръбската политика отново се втвърдява и се тръгва на курс на асимилация. Този път средствата са други - икономически, политически, по метода „разделяй и владей“. Още: Ивайло Иванов: Тръмп иска да прекрати войната в Украйна, така че да изглежда, че САЩ е победител (ВИДЕО)
Според д-р Валентин Янев агресивната политика на Сърбия продължава и в наши дни. „Пример за това е доктрината на сръбския президент Вучич, който сега говори за създаването на някакъв „сръбски свят“, който по същество е опит по някакъв начин отново да бъдат събрани разпадналите се съставки - имам предвид части от Северно Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина - и по този начин да стане някаква реконструкция на бивша Югославия, наречена този път „сръбски свят“. В рамките на този „сръбски свят“ попада в полезрението и нашето малцинство в Западните покрайнини, като претенциите вече на тази страна надхвърлят тези Западни покрайнини и виждаме попълзновения върху шопите, тази част, бих казал, сърцевина от българския народ, като сръбската историография и сръбските политици се опитват да разработват тезата, че шопите са сърби, че те са сръбски етнос, че те са представлявали част от източни сръбски племена, които попадайки под владичеството на българските царе по време на Първото, Второто и Третото български царства, постепенно са били асимилирани.“
„Само в България политическите партии нямат единна позиция по националния въпрос. Всяка една наша съседна държава, и в Сърбия, и в Гърция, и в Македония и в Турция, когато става дума за национални интереси и национална сигурност, всички партии се обединяват зад една доктрина, една идеология, една платформа. Докато в България българските политически класи са разделени дори и по тази тема и не осъзнават колко е важно това, независимо дали са вляво, дали са вдясно или са в център, по отношение на националната сигурност на страната, на нашите национални интереси, исторически истини, да са на абсолютно еднакво мнение.“ Още: Тетяна Станева: Филмите в кинофестивала „ОКО“ ще ви покажат лицето на „руския мир“ (ВИДЕО)
Съпредседателят на „Западни покрайнини“ споделя, че гражданският комитет работи на принципа „казаното отлита, написаното остава“. Досега имат издадени 3 тома на „Съдбата на българите в Западните покрайнини“, в написването на които са участвали хора, имащи отношение и компетентно познание в тази част на българската история - историци, политици, консули, общественици. „Надяваме се с помощта на тези 3 написани и четвърта явяваща се книга, плюс книгата на Едвин Сугарев „Елегия за краището - съдбата на българите в Западните покрайнини“, това да послужи за модел за създаване на някаква платформа или доктрина на това какво да прави българският държавен връх със Сърбия, какви отношения, каква позиция и какво да иска да прави.“
Целият разговор гледайте във видеото:
