Членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) тръгват на турне в страната, за да обяснят на съдиите Правилата за оценка на натовареността.
Тази идея изплува на последното заседание на съвета, когато въпросните правила претърпяха леки корекции.
Документът беше приет от съвета през декември 2015 г., но влиза в сила от 1 април. През тези три месеца съдиите трябваше да дадат становища по правилата, информира "Правен свят".
Оказа се обаче, че не малка част от тях не разбират някои положения в тях, като например определените коефициенти на натовареност. На база времето, необходимо за разглеждане на дело, е изчислен коефициентът на тежест на над 330 групи дела, които се гледат от районните до апелативните съдилища, административните и специализираните съдилища. Заради спецификата в работата извън обхвата на документа са останали само ВКС и ВАС.
Според правилата годишното разполагаемо време на един съдия за разглеждане на дела се определя като от общото годишно време (252 дни, равняващи се на 2016 часа) се приспадне това, което съдията отделя за допълнителните дейности (средно годишно за един съдия се равнява на 170 часа) и времето за нормативно определения годишен отпуск (средно годишния минимум е 30 дни, равняващи се на 240 часа).
Така общото разполагаемо годишно време на един съдия за разглеждане на дела е 1600 часа. Единица от коефициента за тежест е 16 часа. За нормално натоварен съдия се смята онзи, който има между 70 и 130 пункта. А магистратът с над 180 пункта е свръхнатоварен.
От тези 1600 часа ще се извади времето, което магистратите отделят за административни дейности, като разглеждане на искания за специални разузнавателни средства и разрешения по Закона за електронните съобщения, работата като съдии наставници и др.
Някои от съдиите се чувствали ощетени, смятали, че коефициентите са с по-ниски стойности от реалната им натовареност. Други пък твърдели, че не са участвали в анкетата, затова оспорват резултатите от емпиричното изследване, послужило за определяне на коефициентите. Казвали още, че повечето съдии попълвали въпросните анкети по спомен.
Трети пък твърдели, че въвеждането на тези кодове било толкова сложно, че административните ръководители трябвало по цял ден да се занимават с това.
