Чинарът в село Арчар, обл. Видин е един от кандидатите за най-обичано българско дърво в петото издание на конкурса за "Дърво с корен 2014", организиран от фондация "ЕкоОбщност".
Ето историята на Мирослав Людмилов:
Ще ви разкажа за един истински приятел, който от десетилетия стои като храбър боец и защитник на местното население в село Арчар. Това е историята на нашето дърво, с което съм израснал аз и няколко поколения преди мен.
Назад във времето, някъде след 50-те години, Венелин Пашански донесъл семена от дърво на чинар от Южна България и ги посял в кът на разсадника към Горското стопанство във Видин. Поникнали само 7 фиданки, а от тях само една пристигнала за засаждане в Арчар след дълги спорове.
Тогавашният озеленител, Кирил Николов (моят прадядо), дал предложение фиданката да бъде засадена пред сградата на Съвета и в близост до училището, църквата и читалището на селото. Засаждането се провело в един ленински съботник през 1963 г. като част от приготовленията за Деня на труда. Фиданката била засадена от моя прадядо Киро и бай Радко Коняра.
Дървото стои като исполин на площада, запазено благодарение на хората и любовта им към него. Всички ние трябва да сме благодарни на началните учители, участвали в засаждането на фиданката и нейното опазване. Това са първите хора, които са изграждали културата и възпитанието към околната среда и към нашето дърво. Те се грижели за него, заедно със своите ученици. Традицията да се опазва чинара се е предала през поколенията. Аз също съм участвал в мероприятия за почистване и поддържане на дървото и алеята с липи.
Чинарът е част от живота на жителите на Арчар - свидетел на битието на селския труженик, страничен наблюдател на дейността на читалището, всяка година посреща малките първокласници и изпраща вече големите дванайсетокласници от местното училище. Всяка неделя сгушва под своята сянка хората от арчарския пазарен ден и присъства като част от декора на традиционния арчарски събор „Илинден”. Ежегодно в селото се организира семеен празник, наречен „Аз, мама и татко пред нашето дървото от детството”, на който се събира младо и старо. Празникът винаги е под различен надслов, но чинарът е неизменният и най-важен участник в събитието.
Специални благодарности се отправят към кмета на село Арчар, Емил Георгиев, който държи дървото да бъде запазено и укрепено. Благодарение на него, в момента е поставен метален пилон под един от клоните на чинара, защото има опасност от счупването му. Благодарности и към Илиян Славчев и Иван Стефанов, които са част от екипа, осигуряващ поддръжката на дървото.
