Чатбот, който да работи във Viber и да даде шанс на учениците да споделят проблемите си с насилието в класната стая. Това е идеята на Андриан Георгиев, който, заедно с фондация „Future Perfect” в момента разработва дигиталния инструмент в помощ на учениците. Проектът му получи одобрение и финансиране от програмата Vivacom Регионалния грант – обществено отговорна инициатива на Vivacom, която предоставя безвъзмездна финансова помощ на организациите и идеите, които правят добро, сближават хората и развиват местните общности. А ето какво сподели Андриан за чатбота в интервю за Actualno.com.
Бихте ли описали какво ще представлява чатботът, който разработвате?
Чатботът ще бъде наличен за новата учебна година в мобилното приложение Viber за всички български ученици на възраст +13 години.
Затова целим той да осигури едно защитено пространство, налично по всяко време на денонощието, в което учениците чрез образователни материали могат да научат повече по темата преди да се превърнат в жертви на тормоз. Ще им покажем как да потърсят помощ. Разбира се, само комуникацията с учениците не е достатъчна, затова търсим начини да въвлечем родителите и учителите като аудитория на чатбота.
Насилието в училище е системен проблем у нас, но той има по-дълбоки причини, какви са те според вас?
Наскоро чух следната история на учител от училище в средно голям български град. Повечето учители там са вдигнали ръце и оставят учениците да буйстват. Въпросният учител обаче не се отказва и прилага своя тактика за установяване на ред в класната стая. Когато учениците покажат особено невъздържано поведение и липса на нормално човешко уважение към учителя, той хваща провинилия се ученик за яката и го гони от стаята с думите, че така или иначе скоро се пенсионира и не се страхува от жалби.
Има поне няколко причини за тези случки: повишаващата се неангажираност на много родители в образователния и възпитателен процес, най-общи проблеми между родителите или в семейството, нивото на публична реч на политици, обществени фигури, недостигът на положителни примери в обществото, немотивитираност и недостатъчна квалификация в средите на учителите. Според проучване от 2018 г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) българското училище разполага с по-добра материална база от средната в участвалите 79 страни. Въпреки това резултатите от тестовете на учениците са под средните за глобалното проучване. Да, има недостиг на учители, но основните проблеми не са от материално или ресурсно естество.
Андриан Георгиев разработва идеята за чатбота
Извън чатботът, който изглежда като последен спасителен пояс, какви трябва да са инструментите, които да помагат за намаляването на насилието и защо те не работят?
Необходимо е да отговорим по-добре на потребностите на учениците, защото досега надделяват повече гласовете на родителите и педагогическия състав. Надявам се чрез чатбота да успеем да научим повече за нагласите на учениците и отговорим на няколко въпроса: Какви нужди имат днешните ученици? Защо те не са мотивирани да учат и то не само по предмети, които не формират оценка за кандидатстване след 7 клас?
Според същото цитирано по-горе проучване на ОИСР българските ученици по-често пропускат цели дни от училище и закъсняват за час, което вероятно е сигнал, че част от тях биват тормозени и затова нямат желание да посещават училище.
Всяко трето дете в българското училище се чувства самотно (повече от средното ниво за ОИСР) - защо тези деца се чувстват самотни?
Може би присъствието на повече психолози в училищата, с които децата да говорят за своите проблеми, ще облекчи ситуацията. В същото време трябва да се чуят исканията на психолозите за повече подкрепа при работата им с децата.
Има един, да го наречем така - рисков процент - който расте непрекъснато в повечето проучвания за българското образование; нива на функционална неграмотност, нива на агресия, на нетолерантност и т.н. Какво трябва да стане, за да се потуши този процент, да не ескалира непрекъснато през всяко следващо десетилетие?
Трябва да се помогне на тези ученици да променят своето отношение към ученето. Например да се потърси отговор на въпроса от какво се интересува конкретният ученик. Добре би било той да бъде включен спрямо интересите си в група, извънкласна дейност или общ проект със свои връстници и с активното съдействие на учителите, родителите. Има прекрасни инициативи, в които артисти и професионалисти в дадена сфера посещават училища и говорят за своята работа. Или организиране на повече посещения извън училище в галерии, музеи, концертни зали, ферми извън града и т.н. Целта е безразличието към ученето да бъде трансформирано в съзидателна и осъзната дейност.
Като цяло училището трябва да стане по-отворена система, така че учениците да видят по-разнообразни добри примери за подражание. Много родители записват децата си на допълнителни дейности след училище, което е знак, че в училище нещо липсва, въпреки че значителна част от деня на децата преминава именно там.
Как се отнасяте към един особен проблем - онзи за приспособяването на образованието към съзнанието на учениците? Има привърженици на тезата, че то трябва максимално много да проговори на техния език (признавам, не съм от тях) и такива, които са на мнение, че именно защото образованието и училището са фундамент, то този фундамент не може да се огъва спрямо всяко ново поколение. Какво мислите вие по този въпрос и какво според вас е най-умно да се направи?
Училището се е превърнало в поредната институция, която е в непрекъсната реформа и точно както тичането на Алиса на едно място в “Огледалния свят” всъщност е блокирало на все същото ниво. Ежегодният спор кое литературно произведение да отпадне и кое да бъде включено на негово място не е реформа и хаби твърде много обществена енергия. Учителите са затрупани с бюрокрация, а и ние като родители полагаме все по-малко усилия за образованието на децата си и резултатът е, че децата губят интерес към него.
Затова най-важният въпрос е как да се подхрани любопитството и критичното мислене сред децата. Бих искал да цитирам Стив Джобс, който споделя в интервю, че този въпрос не може да бъде решен с технологии: “Най-важното е човекът. Човекът, който да възбуди твоето любопитство и да го задоволи. Машините не могат да изпълнят тази задача по същия начин, както може един човек. Навсякъде около теб има всичко необходимо да откриваш нови неща - не ти трябва компютър.” От друга страна интересно ми е какво би казал за проект като ucha.se, който очевидно е популярен сред учениците и затвърждава и допълва наученото от училище, предадено на по-достъпен за тях език. Така че подходът няма значение стига любопитството на децата и тяхното критично мислене да бъдат стимулирани.
С какво се занимава вашата фондация и за какво полагате най-големи усилия?
Фондация Future Perfect разработа дигитални инструменти в помощ на каузите на неправителствени организации и културни институции. Стремим се да прилагаме технологии само за социални проблеми, за които сме уверени, че биха облекчили живота на хората. В момента например разработваме втори чатбот във Viber за превенция за домашното насилие. Той ще събере на едно място цялата информация по темата, като например отговори на често задавани въпроси за насилието, контакти на центрове за защита, бързо набиране на телефонни линии и достъп до правни специалисти - информация, която в момента е разпокъсана и трудна за намиране.
Как грантът на Vivacom ще ви помогне за реализацията на проекта ви?
Щастливи сме, че Vivacom обръща внимание на проект за превенция на насилието в българските училища. Без тяхното финансиране този чатбот просто нямаше да се случи. Много сме благодарни на Българския център за нестопанско право за подкрепата при кандидатстването и целия процес по изпълнение на проекта. Екипът им е всеотдаен и отделя внимание на всеки екип, затова приканвам повече хора с идеи да кандидатстват в следващото издание на Vivacom Регионален грант.
