Половината от българите искат да са част от западния свят - около Европейския съюз и НАТО, докато 17 на сто предпочитат да се позиционират около политиките на Русия и незападните сили. Близо 1/3 от сънародниците ни отговарят с "нито едното, нито другото", показва ново проучване на "Галъп интернешънъл болкан".
Изследването е проведено между 28 август и 5 септември 2024 г. сред 802 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
Намалява доверието към Русия, това към ЕС остава традиционно високо
Мнозинството от българите заявяват устойчиво доверие към демократичните модели, към Европейския съюз и в по-общ план към демократичния свят. Водещи по доверие сред българското общество са европейски демокрации като Германия (50%), Франция (39%) и Великобритания (37%). Сред тях Германия е с положителен рейтинг (разликата между „доверие“ и „недоверие“), който възлиза на +13.
От друга страна, все пак се наблюдава задълбочаване на недоверието на българите към Русия, което започна да нараства след началото на руската агресия срещу Украйна. Настоящото изследване регистрира 30% доверие, а съпоставката с аналогичните данни от 2021 г., 2022 г. и 2023 г. показва намаляване на доверието към режима на диктатора Владимир Путин. Така например, ако през септември 2021 г., т.е. преди нападението срещу Украйна, рейтингът на Русия е бил положителен (+2), то през септември 2022 г. вече е отрицателен, -15. През 2023 г. това отрицателно ниво се запазва (-14), а през настоящата година бележи нов спад до -22. „Доверие“ заявяват 30%, а „недоверие" – 52%.
Още: Близък до Кремъл експерт иска Путин да нанесе ядрен удар по държава от НАТО
Що се отнася до доверието към САЩ, настоящото изследване регистрира 27% доверие. Изследователската практика показва, че независимо от влиянието, което оказва текущата американска политика върху нагласите на българите, при две различни администрации, на Доналд Тръмп и на Джо Байдън, за периода от 2016 г. досега доверието към САЩ е устойчиво и се движи в рамките на 26-31%.
Доверието в Европейския съюз остава традиционно високо – за периода от септември 2023 до септември 2024 г. се наблюдава повишение от 54,2% на 59,5%.
За същия период се е увеличило и доверието в НАТО – от 32% на 40,1%. Все пак повече българи - 45,4% - заявяват недоверие към Алианса.
Поколенческите разделения по оста Запад-Изток
Отчетливи са поколенческите и политическите разделения по оста Запад-Изток, Демокрация-Автокрация, гласят изводите от редовния мониторинг на „Галъп интернешънъл болкан“ по значимите ориентири на масовото съзнание.
При най-младите убеждението, че мястото на България е в ЕС и НАТО, достига до над 70%, докато при най-възрастните картината е разнородна, но и там натрупванията в полза на европейския път на развитие са най-осезателни.
Последните наблюдения се потвърждават и от директен отговор на въпроса за личните възгледи: 48,8% са в „западна“ посока, а в „източна“ са 20,6%. И тук обаче сериозен е делът на онези, които не могат да определят – 30,6%. Вероятно в отговорите се съдържа и т.нар. социална желателност, но цялостната структура на регистрираните нагласи е видна, казват социолозите.
Наблюдаваният ръст в доверието на българите към ЕС и НАТО е многофакторно обусловен, но във всички случаи сред причините за него следва да се открои ролята на двата съюза като генератор на сигурност, защита, икономическо развитие и стабилност за България на фона на геополитическите турбуленции и заплахи.
Доверието към други страни
Интересното е, че след Германия с най-високо доверие сред българите се ползва Унгария на Виктор Орбан - 41%, но и с немалки дялове на колебание.
Що се отнася до Китай, страната се приема с доверие от едва 23,6% от българите и със значително недоверие от 52,4%. Това може да се обясни както с недостатъчното познаване и културните различия, така и със заявеното предпочитание на мнозинството от българите към демократичните модели в Европа.
Както може да се очаква, с възрастта и политическите пристрастия структурата на мненията се променя. Носталгични, провокирани от пропаганда или пък от дейността на вътрешни актьори настроения се обостриха особено в хода на руската агресия срещу Украйна. Въпреки това обаче водещото предпочитание в масовото съзнание на българите към демократичните държави е устойчиво, анализират от "Галъп".
Графики: "Галъп интернешънъл болкан"
Още: Троловете на Путин в действие: Разкриха фейковете им и как промиват мозъци в Европа
