Българите масово смятат, че не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре, а почти половината пълнолетно население има проблеми с правилото за пълния и краткия член.
Това е изводът в навечерието на деня, в който честваме просветата и културата, а заедно с нея – и грамотността. Колкото до другата традиция по това време на годината - абитуриентските балове – повечето пълнолетни българи не харесват начина, по който те се провеждат напоследък (56% се изказват негативно, а 27% - позитивно; останалите се колебаят). Младите обаче по-скоро си го харесват. И млади, и стари по-скоро са на мнението, че не е нужно да си чел много книги, за да живееш добре – 53% се съгласяват с това мнение, а 35% не се съгласяват. Останалите се колебаят.
Явно почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член. 53% например знаят (а някои вероятно налучкват), че се пише „Магазинът се премести“, но останалите или мислят, че е „магазина“ (16%), или са на мнение, че и двете да са верни (15%), или пък признават, че не знаят (16%).
„Галъп интернешънъл” попита как е правилно да се напише: „Магазина се премести“ или „Магазинът се премести“. Възможна беше и „уловката“ „И двете са верни“. 53% дадоха правилния отговор, 16% заложиха на „магазина“, а 15% - на това, че и двете са верни. 16% казаха, че не знаят.
Оказа се, че младите хора отговарят като че ли по-вярно – 61% сред хората на възраст от 18 до 25 години дадоха верния отговор, докато сред хората на възраст над 66 години този дял е 38%. В голяма степен правилно отговаря и групата на хората на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование отговарят и по-правилно.
Примерът може би не беше от най-лесните, но пък този тип надписи из българските населени места са разпространени и често обсъждани. Затова и беше любопитно да се разбере каква е картината.
Абитуриентските балове и нещата, свързани с тях, явно събуждат по-скоро негативна реакция сред обществото. 56% не одобряват начина, по който те се провеждат сега, а 27% го одобряват. Сред групите на хората на възраст между 18 и 25 години, както и сред тези на възраст между 26 и 35 години, преобладават онези, които харесват начина, по който се провеждат баловете. При най-младите например има близо 70% одобрение. 70% пък е неодобрението в групата 56+.
Беше проверено и отношението към твърдението „Не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре“. Това твърдение звучи двусмислено – то може да е констатация, но може да изразява и съжаление, а дори и одобрение. Точно защото е многозначно, то разкрива достатъчно любопитна обществена картина. На практика няма разлика в отговорите на различните демографски групи.
Това са част от изводите от предизвикателните и любопитни въпроси, които „Галъп интернешънъл“ зададе в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Агенцията заложи няколко индикатора в редовното си ежемесечно изследване „лице в лице“, проведено от 11 до 18 май сред 816 души. Изследването е представително за пълнолетното население на страната. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души. Тази изследователска програма е позната като „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“.
