Огромното мнозинство от българите /83,8%/ са против подкрепата на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз, докато не бъде постигнато съгласие относно факти от историческото минало на България. Това показват данните от социологическо проучване на „Алфа рисърч“, предаде БГНЕС.
Едва 10,2% от нашите сънародници смятат, че страната ни трябва да подкрепи РС Македония за ЕС, независимо от нейното отношение към фактите от историческото минало на България. 5,9% са отговорили, че не могат да преценят.
В изследването е потърсен отговор какво е отношението на българите по два важни въпроса свързани с македонската идентичност и език.
Над половината от анкетираните /54,10%/ са на мнение, че България трябва признае съвременната македонска идентичност само, ако Северна Македония признае, че в началото на ХХ век огромната част населението й се самоопределя като българско, а изграждането на нова "македонска национална идентичност "започва след 1944 г., без да засяга гражданите на България и техните предци.
Близо една трета /29,5%/ са против признаването на македонската идентичност и само 6,10% са на обратното мнение. 10,2% са заявили, че нямат мнение и не се интересуват от този проблем.
На въпроса дали България трябва да признае съществуването на македонския език, ако РС Македония признае съответно, че този език е започнал да се създава през 1944 г. на база на западните български диалекти, позициите са почти разделени, като преобладават противниците на признаването на македонския език.
45,5% смятат, че страната ни изобщо не трябва да признава неговото съществуване, докато 42,2% са склонни да бъдат признат, според формулировката на въпроса.
Едва 4,5% твърдят, че България трябва безусловно да признае македонския език. Не се интересуват – 7,6%.
Голямото мнозинство също така смята, че България трябва да даде съгласието си за начало на преговорите за членство на РС Македония в ЕС, ако тя се откаже от антибългарската основа, върху която изгражда съвременната си идентичност, отричайки българската идентичност на възрожденци като братя Миладинови, или революционери като Гоце Делчев.
Такава позиция се подкрепя напълно от 67,2%, на обратното мнение са 15,8%. Нямат мнение – 17%.
76,1% от анкетираните обвързват българското съгласие за започването на преговори и с премахването на текстове от учебниците и паметниците, на които пише, например, "български фашистки окупатор" по отношение на българската администрация през Втората световна война. Подобно искане не се подкрепя от 10,5% и нямат мнение съответно 13,4%.
