Дългогодишните културни и исторически връзки на България с Русия, в съчетание с операциите за влияние на Кремъл, насочени към страната, се оказват трудни за българите и те не успяват да се отърсят от тях. Това гласи докладът, изготвен от GLOBSEC 2023 - форум за регионална сигурност, който се провежда в момента в словашката столица Братислава.
В него не участват официални лица от служебното правителство, като най-забележимото присъствие е на съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков.
Русия все още се счита за стратегически партньор от около една четвърт от българите, гласи още докладът, озаглавен в частта за страната ни "България на кръстопът". Въпреки това има забележима обществена промяна към прозападните нагласи и подкрепата от страна на България за членство в НАТО се е увеличила от 50% през 2022 г. до 58% през 2023 г. Този ръст обаче все още оставя българите сред най-малко склонните да подкрепят членството в Алианса сред изследваните държави.
В същото време се наблюдава повишена корупция и завладяване на държавата, отчитат от GLOBSEC. Акцент поставят още върху ниското доверие в публичните институции и медиите. В страна, която е податлива на дезинформация, ще бъде трудно това доверие да се възроди, гласи прогнозата.
Българското общество е по-податливо на това да вярва в дезинформация в продължителен период от време. Българите бързо стават жертва на манипулативни наративи и заради това им е по-трудно да преминават през кризи. Няма бързи решения за справяне с дълбоко вкоренени обществени и исторически проблеми, допринасящи за това положение.
България е сред държавите, които най-много вярват, че основният отговорник за войната в Украйна не е агресорът Русия, а Западът, който е „провокирал“ Москва. 32% са на това мнение, показва проучване на GLOBSEC. Само в Словакия процентът е по-висок – 34 на сто. 15% от българите твърдят, че война има заради Украйна, а 44 на сто смятат, че диктаторът Владимир Путин е отговорен за случващото се.
Почти половината българи смятат, че санкциите срещу Русия са неефективни, а 37 на сто от тях искат наказателните мерки срещу Москва да продължат, докато Путин не изтегли силите си от украинска територия.
В България и Словакия повечето хора смятат, че осигурявайки оръжия на Украйна, държавата им провокира Русия и се доближава още повече до война, отколкото че помага на Киев срещу руската агресия. У нас процентът е 59 на сто, в Словакия – 69%.
В България 71% от хората смятат, че украинските бежанци получават подкрепа за сметка на българските граждани от по-слаби и социално уязвими части на населението, които се нуждаят повече от нея. Това е най-високият процент от изследваните страни – след нас са Румъния и Словакия с по 69%. 52% от българите казват, че държавата трябва да продължи да подпомага украинските бежанци.
Българите са и най-малко склонни да защитят свой съюзник от НАТО, ако той бъде нападнат (44%). „Шампион“ в това отношение е Полша с 92 на сто.
Също така доверието в българската армия е спаднало с 16 процентни пункта от 2020 г. до 2023 г. Сега то е 44%.
Само 34% от българите смятат Русия за заплаха. 15 на сто възприемат Китай като заплаха – най-малко сред изследваните държави. Цели 33% от българите смятат, че САЩ представлява заплаха за сигурността на страната – същият резултат е бил отчетен и през 2022 г. През 2020 г. процентът е бил двойно по-нисък – 16 на сто. 50% от словаците възприемат Щатите като заплаха.
А 56% от българите твърдят, че САЩ тласкат страната към война с Русия. При Словакия този процент е с 10 пункта по-висок.
26% от сънародниците ни виждат Русия като стратегически партньор. Само в Унгария има по-висок процент – 27 на сто. В сравнение с 2021 г. у нас делът е спаднал с близо 20%.
Интересен акцент от доклада е, че българите възприемат най-позитивно от всички други изследвани страни диктатора Владимир Путин, който е издирван от Международния наказателен съд за депортиране на украински деца. 32% го одобряват - срещу 60%, които са с негативна нагласа. Следва Словакия с 27% одобрение за агресора.
Българите са и най-позитивно настроени към може би най-важния партньор на Путин – китайския президент Си Дзинпин (36% одобрение).
Българите са най-скептични и към еврото – според 56% от тях приемането на единната европейска валута ще е намеса в суверенитета на държавата и ще навреди на икономиката. На другия полюс са 33% от съгражданите ни.
Българите са и най-скептично настроени към LGBTI+ общността. Според 69% от тях правата на тези хора, включително правото на брак, не трябва да бъдат гарантирани.
Само 31% от българите имат доверие в традиционните медии, което е спад със 17 процентни пункта от 2021 г. насам.
ОЩЕ: Българите най-малко подкрепят Украйна в ЕС, 40% харесват руските медии
