10 години след приемането на България в ЕС българите остават едни от най-големите еврооптимисти. Въпреки това обаче те се отнасят с голяма резервираност към евентуалното влизане на страната ни в еврозоната.
Опитът отключва и някои евроскептични настроения, но към момента те остават в сянката на позитивните нагласи. Това показват резултатите от национално-представително проучване на Алфа Рисърч, проведено по поръчка на Представителството на ЕК в България, в периода 16 – 25 септември 2017г. сред извадка от 1021 души.
От влизането на България в ЕС през 2007 г. досега, одобрението за членството се запазва в рамките на 50 на сто, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки. През целия десет годишен период най-силни еврооптимисти са по-младите български граждани, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно от предимствата на членството: жителите на столицата и големите градски центрове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, икономически активните и хората с доходи над средното равнище. И обратно, по-скептични са възрастните жители на малките населени места, по-ниско образовани, икономически неактивни или заети с неквалифициран труд.
Отрицателно отношение има обаче конкретно по въпроса с влизането на България в еврозоната. 45% от българите са против това, 34% са съгласни с въвеждането на еврото, а 21% от анкетираните нямат мнение.
Съществена разлика е настъпила в обществените нагласи през изминалите десет години в оценката за ефектите от приобщаването на България към Евросъюза. Проучванията в края на 2008г. регистрираха поляризация между очакванията за умерен ефект от членството и неудовлетвореност от липсата на бърза видима промяна в страната. Усилията за въвеждане на европейски правила и стандарти в различните сфери се приемаха като налагане на незаслужени ограничения пред България. Днес, в края на десетата година обаче равносметката е подчертано положителна: в съотношение 51%:26% българските граждани смятат, че страната е спечелила от членството. По-сдържана е оценката в личен план: 19% от живеещите в страната смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи.
Макар и често превръщането на една мечта в реалност да води до разочарования, в случая това не е така - образът на ЕС продължава да е привлекателен за българите. Мнозинството от пълнолетните жители на страната го възприемат като демократичен (63%), закрилящ (52%) и солидарен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен (32%).
Както в началото на членството, така и сега като най-важни предимства хората продължават да възприемат шансовете, които свободното движение на хора предоставя. Тук е и най-значимият ръст в оценките за ползата от европейското членство - възможностите за пътуване в страни от ЕС нарастват от 15% през 2008г. до 49% през 2017г.; шансовете за образование в тях бележат двоен ръст - от 4% през 2008г. до 10% през 2017г.; а за намиране на работа, троен ръст - от 6% през 2008г. до 22% през 2017г.
За разлика от първите години на членството, когато усещането за липса на промени в страната беше един от основните източници на евроскептицизъм, към момента надделява разбирането, че то има положително влияние, особено върху онези страни от живота, където чрез еврофондовете ЕС пряко подпомага България. В резултат, преките ефекти от членството се виждат в няколко основни посоки - България е икономически и политически по-стабилна в сравнение с периода преди 2007г. (40%); налице са значителни промени в инфраструктурата (32%) и в населените места (от 12% през 2008г. до 28% през 2017г.), разширява се достъпът на българските производители до повече пазари (26%). Европейските правила и стандарти от източник на притеснения вече също намират място сред предимствата (24%).
Същевременно, резултатите от уменията и усилията на България да извоюва позиции пред европейските си партньори, се оценяват по-сдържано: 36% смятат, че гласът на страната се зачита в ЕС, 35% - че тя има по-голяма тежест при международни търговски преговори. Това, заедно с по-ниските оценки за ползите в личен план, продиктувано основно от запазващото се неравенство в доходите, са в основата на все още ниското европейско самочувствие на българите. Факт е, че ако през 2007г. всеки четвърти българин се е чувствал европеец, през 2017г. така се чувства всеки трети, но 66% все още нямат такова самочувствие, предаде БГНЕС.
Съществена динамика претърпява и оценката за най-сериозните предизвикателства пред ЕС и пред България като негов член. Налице е изместване на фокуса от подчертано икономически притеснения през 2007г. към преобладаващо политически през 2017г., и особено, към въпросите на сигурността. Така например, през 2007г. българите открояват като водещ проблем пред Евросъюза конкуренцията от икономики извън него (47%), което днес, въпреки продължаващия ръст на азиатските икономики, тревожи значително по-малко хора (35%). Дори и да остават нерешени значителна част от икономическите проблеми, те са изместени на по-заден план от актуалните теми на борбата срещу тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията ЕС – Русия (36%).
Оценката за предизвикателствата пред България като страна-членка на ЕС следва същата логика – махалото на общественото мнение се измества от икономиката към политиката; новото е и това, че водещи общоевропейски проблеми се припознават не само като проблеми на „другите“, но и като наши, български. Най-големите страхове през 2007г. бяха, че ще бъдат затворени предприятия заради нахлуването на чужди стоки (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда заради ограничения достъп през първите години (39%), че български специалисти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще започнат да изкупуват земя (37%). Десет години по-късно, част от тези страхове са забравени, а делът на споделящите ги е два пъти по-нисък. Широко дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за кратко време успява да заеме първо място сред притесненията (60%), следван от намаляване на покупателната способност (50%). Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и наркотици (47%), притока на имигранти и терористичните заплахи (44%), се приемат и като основни за България.
Като цяло, през целия десет годишен период на членство българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС - 40% очакват той да се развива като по-стабилен и единен, срещу 18 на сто на обратното мнение. Българското общество обаче е категоричен противник на сценариите, които предполагат фрагментирано развитие на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи подкрепя лансирания през септември 2017г. от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер вариант за по-силен ЕС, включително чрез по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната. Относително одобрявани са също сценариите, при които ЕС се развива както досега (31%), или засилването му чрез единна търговия, външна политика, отбранителен съюз, единни социални стандарти (29%).
От гледна точка на перспективите за България, обществената подкрепа за влизането на страната в Шенген е устойчиво висока (53%), докато приобщаването към еврозоната среща съществени притеснения и поляризирани оценки (34% го одобряват, а 45% - не).
В контекста на общоевропейското бъдеще българските граждани открояват няколко групи приоритети. Независимо от рисковете и страховете от текущи политически проблеми, 61% смятат, че ЕС трябва да действа и по-дългосрочно, като положи усилия, на първо място, за постигане на икономически растеж и по-висока заетост. Всеки трети е на мнение, че здравеопазването, миграцията, външната политика и сигурността трябва да останат във фокуса на европейската политика. Около една четвърт от българите, основно по-младите поколения, извеждат на преден план образованието, защитата на гражданските и социални права.
За българите бъдещето на ЕС е свързано и с продължаване процеса на неговото разширяване към страните от Западните Балкани и Източното партньорство, което е изведено и като един от акцентите на предстоящото от 1 януари 2018г. българско председателство на Съвета на ЕС. През целия десет годишен период на членството подкрепата за приемането на балканските страни остава устойчиво висока (над 50 на сто). Отрицателна е единствено тенденцията по отношение на Турция, одобрението за чието присъединяване към Евросъюза спада от 35% през 2008г. до 23% през 2017г.
Очевидно десет години не са достатъчни за пълната интеграция на България в ЕС. Тенденциите обаче в обществените нагласи, оползотворяването на все повече възможности на членството, особено от по-младите поколения, както и по-тясната идентификация със случващото се в Европа, показват, че тази интеграция реално се случва. При това в период на сериозни турбуленции и центробежни тенденции в Евросъюза, които неизбежно се отразяват на възприятията и оценките на българските граждани. Въпреки тези моментни кризи обаче е налице много висока степен на единодушие, че няма по-оптимистична алтернатива за развитието на България, извън общото европейско бъдеще.
