Ако до края на месеца българският парламент не измени Закона за устройство на територията (ЗУТ), така че гражданите да могат да обжалват незаконосъобразни устройствени планове и разрешителни за строеж, България може да влезе в процедура по изключване от Орхуската конвенция, предупреждават от коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България".
Орхуската конвенция е най-сериозното международно споразумение за защита на гражданските права в областта на екологията. България e ратифицирала конвенцията през 2003 г. Ефективното й прилагане насърчава и усъвършенства диалога и взаимодействието между обществеността и публичните институции в областта на опазването на околната среда.
В програмата на Народното събрание преди разпускането му е включено изменение на ЗУТ, но в него липсва опция за предоставяне право на гражданите да обжалват незаконосъобразни устройствени планове и разрешителни за строеж. Това изискване е залегнало в решение V/9d от срещата на държавите членки към Орхуската конвенция от 1 юли 2014 г. Срокът за изпълнение на решението изтича на 31 януари 2017 г.
Това представлява последната възможност 43 Народно събрание да предпази България от процедура по изключването на държавата от членство в Орхуската конвенция. Такава заплаха е отправена към правителството от Комитета за прилагането й с писмо в началото на 2017 г. и природозащитниците разполагат с него. От приемането на конвенцията през 1998 г. предупреждения за изключване са изпращани единствено на Украйна и Туркменистан. Има голяма вероятност България да е третата страна с такова предупреждение, и първата, която може да бъде изключена.
Исканията
Природозащитниците припомнят, че още в края на 2015 г. са внесли предложения за изменение на Закона за устройство на територията, които, в изпълнение на Орхуската конвенция, касаят предоставяне право на гражданите да обжалват общи и подробни устройствени планове, както и разрешения за строеж, одобрени в нарушение на екологичното законодателство. С внесените предложения природозащитниците настояват народните представители да включат в ЗУТ разпоредбите за достъп до правосъдие съгласно изискванията на конвенцията, което считат за по-приоритетно и в по-голям обществен интерес от предвидения за обсъждане в последните дни лобистки и крайно спорен Закон за концесиите.
Историята
В тотално противоречие с правото да живеят в екологосъобразна и безопасна среда българските граждани все още нямат пълноценна възможност да реагират на безбройните строителни нарушения.
Причината е, че ЗУТ съдържа силни ограничения по отношение на обжалваемостта на устройствените планове и разрешенията за строеж, които се простират само до съсобственици и някои съседи. Това създава условия за корупция, защото оставя изхода от подобни решения изцяло в ръцете на две потенциално заинтересовани страни - общините и инвеститорите.
През годините тази порочна практика доведе до редица строителни безумия като строителство в градските градинки и защитените територии, както и до презастрояването на Черноморието и планинските курорти.
Тъй като липсата на възможност за обжалване на подобни казуси е в нарушение на правата на гражданите, през 2011 г. коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" се обърна към Комитета за прилагане на Орхуската конвенция. Целта на коалицията беше да се даде възможност на гражданите да заемат активна и пълноценна позиция по отношение на качеството на живот и безопасността им.
Заради драстичните нарушения в българското строителство Орхуската конвенция взе изключително категорично решение през 2014 г., което има европейска значимост. Именно то ще даде възможност на гражданите да защитават интересите си от недобросъвестни строителни предприемачи и корумпирани общински чиновници.
Примери за необжалваемост на устройствени планове и инвестиционни проекти, които са одобрени в нарушение на екологичните закони:
Ски зона Банско в Национален парк Пирин - устройственият план на ски зоната е одобрен от Община Банско въпреки доказателствата за нарушения на концесионния договор, които бяха потвърдени от Министерство на околната среда и водите през 2010 г.
Лифтът от хижа Пионерска до хижа Рилски езера в Национален парк Рила - разрешението му за строеж е издадено от Община Сапарева баня без актуална оценка за въздействие върху околната среда. Изграден върху свлачище.
Общият устройствен план на Община Царево в Природен парк Странджа - одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството през 2008 г. със сериозни нарушения на европейските директиви за мрежата Натура 2000.
Общият устройствен план на Община Варна - одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството с процедурни нарушения.
Ски център Супер Перелик в Родопите - общия устройствен план на скицентъра е одобрен от Община Смолян без екологична оценка.
Камчийски пясъци - подробният устройствен план на проекта "Камчия парк" е одобрен от Община Долни чифлик без екологична оценка и предвиден върху нарочно закрита защитена местност.
Корал - подробният устройствен план на курортно селище върху бившия къмпинг "Корал" е одобрен от Община Царево с процедурни нарушения.
Иракли - разрешителни за строеж за курортни селища, одобрени от Община Несебър без оценка за въздействие върху околната среда.
